Един актьор- сам вкъщи

Бисер Маринов е роден във Видин. Преди три години гостува на сцената на видинския театър с постановката по Георги Марков  "Асансьорът". Пиесата проследява един отрязък от около 12 часа, в който двамата герои прекарват в заседнал асансьор и преминават през абсолютно всякакви ситуации и състояния. Дали тази изолация има аналог със стоенето вкъщи сега?

"Липсва сцената и публиката. Ходенето на снимки. Чета и гледам филми. По ирония на съдбата подготвях моноспектакъл по мой текст и тъкмо го завърших и разпечатах, обявиха извънредната ситуация. Сега го репетирам вкъщи понеже е моноспектакъл и не изисква пространство... Дали има нещо общо между "Асансьорът" и днешната ситуация? Има, разбира се. Там двамата герои стоят затворени доста време и преосмислят доста неща. То и ние сега стоим така и дано да преосмислим в каква посока вървим... Има интересни реплики, които препращат към сегашната ситуация.  Цитирам:

"Тя: Дали някой не си играе с нас?

Той: Може би. Толкова игри стават. Защо пък някой да не иска да си поиграе с нас.

Тя: Кой например?

Той: Не  е ли все едно кой. Мотор, човек...случай. Важното е, че не можем да стигнем до там закъдето сме тръгнали.

Тя: Не можем навреме, но все пак ще стигнем.

Той: Ако ни дочакат."

Той: "Колко странно. Бързахме за някъде, а един асансьор нарочно ни спря. Аз искам да помогна на един мошеник, когото справедливо ще накажат, а вие непременно да се омъжите утре в 10. Но асансьорът не разрешава. И може би има право. Може би това не е асансьор, а може би е велик архитект на истината, който ни спира за миг, за да се опомним."

Според Бисер Маринов, тези реплики могат да се съпоставяг с днешната ситуация:

"На мястото на асансьора ще сложим вируса, защото той ни спира. И прецаква плановете, които сме имали. В крайна сметка, както казва героят, архитект Лозан: "Човек не трябва да бъде сигурен в нищо, което не зависи от него, пък даже и тогава..." 

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.