Приближаваме ли се към виртуалното бъдеще?

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Фрагмент от ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

По време на извънредното положение, а дори и сега доста от времето ни свързано с работа, обучение или просто общуване минава във виртуалното пространство. Направи ли човечеството една голяма крачка към своето виртуално бъдеще по време на тази ситуация и какво ще е то? Милена Узунова е главен редактор на списание "Образование" и публикува там един материал посветен на виртуалната реалност. Ето част от него:

"Специалност на бъдещето: Виртуална реалност"

"Когато чуем виртуална реалност, обикновено си представяме далечното бъдеще, в което благодарение на технологичния напредък ще бъде възможно всичко фантастично, включително и възпроизвеждането на всяка една илюзорна ситуация. Всъщност технологията виртуална реалност /на английски VR - Virtual Reality/ е вече факт и тепърва предстои да навлиза във всички сфери на ежедневието ни. Макар да звучи абстрактно, понятието е резултат от компютърни процеси, които правят възможна симулацията на триизмерен свят. В основата стоят софтуерно създадени виртуални изображения ,които са реалистични и могат да възпроизведат реално съществуваща среда или пък въображаема такава. Във виртуалната реалност вие можете да се огледате във всички посоки, да взаимодействате със заобикалящата ви среда и да се впуснете в преживяване. Всичко това се случва посредством различни компютърни устройства, най-разпространени от които са специалните очила за виртуална реалност, на които се „прожектира” изкуствено създаденото изживяване...В допълнение към виртуалната реалност, една друга подобна на нея технология има потенциала да промени света около нас, като подобри начините, по които комуникираме, работим и се забавляваме. Това е т.нар. добавена реалност, или AR - Augmented Reality. Може би някои от вас вече са се докосвали до нея чрез хитовата игра Pokemon Go, която накара хиляди хора да излязат на улиците и да търсят покемони, или пък така популярните фото филтъри в приложения като Snapchat и Instagram. Вече се досещате какво представлява обогатената реалност - тя смесва обграждащия ни свят с виртуални изображения, създавайки едно доста по-познато преживяване. В своята същност тя взима това, което потребителят на мобилната апликация вижда в реалния свят, и прибавя дигитален слой върху него. По този начин потребителите получават по-голямо взаимодействие с информацията - вместо просто да я виждат, те участат в нея и пряко я създават. Дали VR или AR ще надделее, е трудно да се определи, тъй като и двете технологии тепърва ще се развиват. В крайна сметка, те предлагат и различен тип преживяване - докато VR ще набляга на представянето на изцяло нови, непознати и екзотични реалности, AR ще разчита на ежедневни и по-кратки интеракции."

Валентин Попов - Вотан е писател - фантаст. Авторите на фантастика гледат в бъдещето, но и в миналото. Учудващо се оказа, че неговата теза за виртуалното ни общуване е доста прагматична.

"Според мен виртуалното общуване започна много преди наличието на коронавируса. От както се появи Фейсбук и Истаграм повечето младежи, а и не само прекарват доста време от живота си в тази недействителна реалност...Смятам, че има бъдеще, но то трябва да е много добре преценено и обосновано. Говоря за социалните функции на държавата. Визирам образованието основно. Наложи се да учат в не естествена среда. Трябваше държавата да осигури всичко необходимо на учителите и на учениците... "

Поглеждайки към бъдещето, изниква въпросът за това как ще изглежда то и в каква роля ще бъдат хората тогава. Виртуалният ни живот ще продължи да съществува. Както каза и Валентин Попов- Вотан в по добра обезпеченост.

Търсейки информация по темата за нашето виртуално бъдеще попаднах на една интересна статия на сайта на Радио България. Главният редактор, колегата Красимир Мартинов бе написал следното:

"Виртуалната реалност се превърна в … реална. До неотдавна голяма част от българите учеха децата си да не се отдават прекалено много на виртуалните забавления, за да не изгубят живия контакт със своите приятели, връстници и съученици. Същото предпочитахме и ние, по-възрастните. Вместо да си пишем в чата, да звъннем или да си уговорим среща "на живо". По ирония на съдбата, едномесечната изолация заради новия коронавирус, покосил света, показа, че опасенията ни никак не са били за подценяване...Изолацията взе да се отразява доста негативно на иначе по-буйните натури и те започнаха да неглижират забраните за разходка в парка и другите ограничители на обичайния начин на живот. Някои дори попрекалиха, та се наложи да бъдат "въдворени" от органите на реда...Виртуалната реалност се оказа и спасение. Защото, какво щяхме да правим без нея?!...Новите технологии помагат да се компенсират някои от негативните страни на изолацията. Социалните мрежи, различните мобилни апликации и приложения със сигурност съдействат на хората да продължат да поддържат връзка помежду си, смята известният изследовател от университета в Йейл Николас Кристакис, цитиран от сп. "Science". "Щастливи сме, че живеем в ера, в която технологиите ни позволяват да се видим и да се чуем с приятелите и семейството си, дори и от дистанция", казва той."

Светослав Александров, създателя на сайта Космос. Бг е човекът който гледа към космоса, но стои и здраво на земята:

"Като гледам, какво се случва на вън не мисля, че виртуалното бъдеще се случи. В тази кратка карантина хората усоиха умения...Рано е още да се мисли за далечно бъдеще. Никой не може да го каже със сигурност, че ще се случе...Дори писателите фантасти не успяват да познаят много неща...Много по-умни хора от мен, професори, фантасти и прогностици се надпреварваха да го правят...Но повечето от фантастичните предсказания не се сбъднаха. Вместо това се случиха други неща, които фантастиката и прогностиката направо ги проспаха. Вероятно голямото изключение е Станислав Лем, за който си говорихме в това предаване, как в своя роман "Завръщане от звездите" успя да предскаже таблетите..."

Представете си свят, в който може да правите всичко. От това да се срещате с приятели на едно място, независимо къде са по света, да гледате филми или да играете на игри, до изграждането не само на дома на мечтите си, но и на цели острови, планини или каквото друго успеете да се сетите. Всичко това възможно чрез технологията за виртуална реалност. Но ще почакаме. За сега оставаме на в реалният свят. Но знае ли човек... Ще цитирам великите братя Борис и Аркадий Стругацки. Те не са просто едни от най-известните писатели-фантасти. В своите романи за бъдещето те отговарят на вечни въпроси - как да направиш правилния избор, как да намериш себе си и да не се изгубиш в огромния свят. И така цитата от тях - "Какъв е смисълът да се говори за бъдещето? За бъдещето не се говори - то се прави."

Всичко по темата можете да чуете в звуковия файл.

Споделете

Приближаваме ли се към виртуалното бъдеще?

БНР подкасти:

Жителите на село Вещица искат параклис

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

Звуци в тишината: Изчезващата роля на предмета "Музика" в училище

Един от трима съвременни българи би защитил родината във военен конфликт

Северозападна България с трайно присъствие на туристическата карта

Цветан Ценков: С булевард "Панония" се случва това, което се случва и в държавата (видео)

Марая Цветкова: Превърнахме демокрацията ни в елитарно хоби за глупаци

За БНР

Радио Видин