Автор:
Йорданка Петрова
Новина
понеделник 23 февруари 2026 16:15
понеделник, 23 февруари 2026, 16:15
Тома Георгиев Великов, заместник-командир на Трети пехотен Бдински полк във Видин
СНИМКА: Тома Христов
Размер на шрифта
Днес ще си припомним живота на Тома Георгиев Великов – български офицер, участник във всички войни на страната през първата половина на XX век, който достига чин подполковник и завършва службата си като заместник-командир на Трети пехотен Бдински полк във Видин.
Роден в Тетевен, Великов е син на Георги Великов – опълченец, сражавал се на Шипка, по-късно един от първите юристи на страната и областен управител на Ловеч.
Тома Великов получава военното си образование в Софийското военно училище и служи на различни места – Оряхово, Ботевград, Дупница, преди да се установи във Видин, където остава и със семейството си. Той е известен с интелекта и веселия си нрав. Заедно със съпругата си Мария изгражда сплотено семейство, а офицерската му служба му дава възможност да посещава културни събития, включително опера във Виена.
През 1944 година, при изтеглянето на полка, Великов остава на обоза като командващ и загива при бой с германски войски. Истината за смъртта му е прикривана – официално се съобщава, че е починал от инфаркт, за да не се спре пенсията на семейството му. Освен военната си служба, Тома Георгиев Великов активно участва и в обществения живот на Видин – името му е свързано с изграждането на паметника на загиналите във войните, където гражданите дават средства и труд. Снимки и документи от живота му се съхраняват и днес като свидетелство за отдадеността му към страната и родолюбието на семейството му. За това какъв човек е бил Тома Георгиев Великов ни разказва неговият внук Тома Христов:
"Моят дядо се казва Тома Георгий Великов и е родом от Тетевен.
Неговият баща, Георгий Великов, е бил опълченец и се е сражавал на Шипка.
Един от първите юристи на България и е бил областен управител на Ловеч.
Бащата на моя дядо.
Той имал брат на име Александър, който също завършил военно училище и бил офицер.
И понеже дядо Георгий бил русофил, когато Фердинанд отива в Ловеч, той не излиза да го посрещне.
Не го харесвал за цар на България.
В резултат на това му правят компромати и той лежал две години в затвор.
Фамилията на дядо ми е от майка ми страна. Бащата на моята майка е от Македония, от Прилеп.
Когато е имало събитие с турците, те са бягали във България.
Дядото ми е служил на много места – Оряхово, Ботевград, Дупница и накрая във Видин.
Тук имал къща... близо до поликлиниката.
Последно се установява във Видин като заместник-командир на Бдинския полк.
Дядо ми е участвал във всички войни.
Имам ордени, но те се загубили, защото сме се местили няколко пъти.
Сещам се горе-долу къде са.
Смъртният му акт и книжката му, която е свързана с колоездачния клуб, са останали при баба ми.
Баба ми, Мария, е починала на 39 години, след като загубила съпруга си на 42.
Тя остава с две дъщери и се е справяла много трудно.
Била е възпитана, учила в "Робърт колеж", много интелигентна жена.
Моето възпитание до голяма степен го дължа на нея, повече отколкото на родителите си.
Тя организирала дома, двора и финансовите приходи, дори когато родителите ми били на работа.
Дядо ми бил офицер. Имал възможност веднъж в годината да води баба ми във Виена, където ходели на опера и тя си купувала тоалети.
Била много интелигентна и духовита, учила децата, включително и мен, на възпитание и дисциплина.
Дядо ми е бил включен и в обществена дейност – председател на колоездачния клуб.
Там се провеждали състезания, а с доброволен труд на гражданите се строял паметник на загиналите във войните.
Всеки участвал с парични средства и труд.
Имало снимки и документи за дарителите и организаторите, които вероятно все още съществуват.
Дядо ми бил в Балканската война, Първата и Втората световна война."
Така историята на Тома Георгиев Великов остава жив спомен за поколенията – за един човек, отдал живота си на службата към страната, отдаден на семейството си и активен в обществения живот. Паметта за него и делото му продължава да вдъхновява, а съхранените документи и снимки ни дават възможност днес да си припомним за личността зад историческите събития.
По публикацията работи: Соня Валериева