Подигравките в училище и ролята на родителя

В рубриката, в която поставяме децата на фокус, днес ще говорим за нещо, което за много хора започва още в училище - думите, които могат да наранят. Подигравките, обидите и пренебрегването - всичко това оставя следи, понякога за цял живот. Ще се опитаме да разберем какво се случва с децата, когато ги наранят с думи, как това влияе на тяхното самочувствие и как родителите могат да ги подкрепят и да реагират по правилния начин. За това разговаряме с психолога Яна Гъркова, която ще ни даде практически съвети как да откриваме ранните знаци, как да говорим с децата за подигравките и как да им помогнем да изградят вътрешна сила и увереност.

"Първо искам да започна от това, че всички родители, които ни слушат в момента, ще се припознаят в родителите на едно от двете деца - на детето, което е обиждано и унижавано, и на детето, което обижда и унижава. И искам да кажа, и смея да го твърдя — няма разлика в емоциите, които изпитват родителите. Те са гняв, срам, неразбиране - еднакви са. Родителите и на двете страни изпитват едни и същи емоции. Зад поведението на детето, което напада и унижава друго дете могат да стоят много неща. И тук е водещата роля на родителя, когато разбере, че детето му е насилник в училище - да го попита, да види. Може да има по-голям брат или сестра, които да го тормозят вкъщи. Да се чувства унижено и неразбрано и по този начин да трупа самочувствие в училище. Може да е вик за внимание: "Тук съм, вижте ме, забележете ме, аз съществувам, обърнете ми внимание.". Може да е нужда от популярност и това да е единственото знание, с което то разполага: "По този начин съм видял, че мога да постигна одобрението на околните.". Може да е семеен модел. Може някой вкъщи така да се държи с него и той да е научил, че това е начинът, по който се комуникира с по-слабия. Защото обичайно децата, които са подложени на агресивното поведение, са по-слабите — те са избрани като по-слабите. Най-честата грешка, която правят родителите, е да им се скарат, да ги накажат, да ги обвинят. Това е най-честата грешка. В случая детето има нужда да бъде чуто. Родителят е там, за да го подкрепи, да разбере — това е неговата роля. Да разбере какво стои зад това поведение и да намерят първоизточника. Да, защото ако го накаже или го набие, то реално няма да разбере и ще засили още повече агресията. Защото виновен ще му е онзи, който се е оплакал. И ще търси отново отмъщение към по-слабия, защото на родителите си нищо не може да направи — към тях е гневен и е ядосан, но гневът ще бъде насочен отново към по-слабия."

И нека завършим с послание към децата - ако някой ви обижда или ви кара да се чувствате малки и незначителни, не мълчете. Потърсете помощ. Това не е донос, а грижа за себе си. Вие заслужавате уважение и спокойствие. Към родителите на децата, които страдат от подигравки - слушайте внимателно, не омаловажавайте болката им и бъдете тяхната сигурна опора. Вашата подкрепа им дава сила да се справят. А към родителите на децата, които нараняват с думи другите - не гледайте на това като на „детска работа“. Зад подобно поведение често стоят емоции, които имат нужда от внимание и разговор. Научете децата си на съпричастност, на уважение и на отговорност за думите си. Защото всяка дума има значение - тя може да нарани, но може и да излекува. Нека избираме думите, които изграждат.