Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Еврика! Успешни българи: Мартин Ралчев

Снимка: Оля Стоянова

"Идеите са водещото и най-вече – това човек да работи онова, което иска. Човек, когато намери подходящата работа и подходящата професия, която го кара да бъде щастлив, той успява да бъде най-добрият", казва Мартин Ралчев. Той е млад учен, който в началото на тази година беше отличен с наградата "Млад изобретател" на фондация "Еврика".

Мартин Ралчев е електроинженер и неговата биография е наистина впечатляваща – той има три защитени патента за изобретенията си и многобройни отличия. Казва, че по своя път се е срещнал с много добри учители, които са му подавали ръка – като академик Чавдар Руменин и проф. Сия Лозанова от Института по роботика към Българската академия на науките, с които от първия ден започва да работи така, сякаш се познават от цял живот. "Те са отворени и ежедневно ми предават от своите знания, умения и житейски опит", казва Мартин Ралчев. По думите му така започва и неговата кариера в науката – без дори той да се замисли кога и как се е случило това.

Мартин може много да разказва за изобретенията и за новите проекти, по които работи, но по-интересно е това, което споделя как се раждат изобретенията – обикновено те идват като отговор на някоя необходимост в обществото, като търсене на решение на даден проблем. "България страда от липса на инженери и технически персонал", казва Мартин Ралчев и се надявам все повече млади хора да се запалят по точните науки.

"Има различни млади хора, но той с такава стръв се включва в изследователския процес, че това прави впечатление на много хора. И неговите резултати са впечатляващи", казва академик Чавдар Руменин за младия учен.


Снимка: Оля Стоянова

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пътища към устойчивостта

"Пътища към устойчивостта" е изследване на Атанаска Станчева от Института по етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН с подзаглавие "Нови културни перспективи във взаимодействието човек – околна преда през призмата на две природозащитни движение в България". Един от важните за "Изгрев" и за мен аспекти на изследването на д-р..

публикувано на 06.05.24 в 09:15
Музеят на килима в Баку отвън

Чипровски мотиви в Музея на килима в Баку

Няма начин да сбъркате Музея на килима в Баку, дори да не подозирате за съществуването му. Просто австрийският архитект Франц Янц, който печели конкурса за построяването му, го проектира във формата на навит на руло килим. Отбих се там случайно, а после в телефона си надиплих повече от 100 снимки! Някои с доста чипровски мотиви. Оказва се, че също..

публикувано на 06.05.24 в 08:38

Кремена Сьодерстрьом – българката, която преобразява едно проблемно училище в Швеция

Срещаме се в София ден преди годишното събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час", в което е поканена като лектор. Историята на личния ѝ път в образователната система е вълнуващ разказ за амбиция, смирение, упорит труд, осъзнати цели, кураж, последователност и огромна любов към хората. Завършила е лингвистика и журналистика в..

публикувано на 05.05.24 в 10:12

Битка за всяка българска дума

"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет. Въпросът може да се тълкува по различен начин..

публикувано на 04.05.24 в 08:09
проф. Илза Пъжева

Защо определени биологично активни вещества са токсични за човешкия организъм?

Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..

публикувано на 02.05.24 в 17:00