Сънародници представиха България на "Фестивала на мартеницата" в Брюксел

За четвърта поредна година в Брюксел се проведе "Фестивал на мартеницата" с участието на три страни - България, Румъния и Молдова. Този път домакин на проявата на 22 февруари беше Румъния. Северната ни съседка демонстрира богата фолклорна програма, а българите в белгийската столица представиха уникални произведения, плетени на една кука с пролетна тематика – научаваме от репортажа Даниела Големинова.

Множество щандове, отрупани с мартеници, картини, ръчно изработени бижута, вина и лакомства изпълниха "Мраморната зала" на Свободния университет в Брюксел, където се проведе "Фестивалът на мартеницата". За четвърта поредна година Българската културна асоциация в Белгия беше партньор на събитието. Таня Станева - президент на асоциацията разказва за българското участие:

"От 12 часа по обед започнахме да пеем, да свирим, да танцуваме, да разказваме традициите на всички държави. Има много щандове с мартеници. Всяка една държава е изложила най-доброто от своите традиции. Тази година на нашия щанд имаме нещо ново – изложба на ръчно изработени на една кука лястовици, щъркел, Баба Марта, внуци и внучки. Непрекъснато ни питат дали се продават. Не, не се продават. Това е богатството на Българската културна асоциация.

Румънците имат много интересни ръчно изработени бижута, сладкиши, картини. Молдовците дойдоха с виното си. Тук "ври и кипи" от хора. След една година България ще бъде домакин на фестивала и съвсем скоро започваме да мислим концепцията. Тази година програмата ни беше кратка. Участваха децата от фолклорна формация "Ха тропнете" – Антверпен. Деца от БНУ "Ран Босилек" в Брюксел бяха в ролята на Пижо и Пенда. Имахме и Баба Марта, която разказа нашата легенда за мартеницата. Стана много приятно", разказа ни Станева.

• Червено и бяло – българският пролетен амулет за здраве е обвеян с легенди и поверия

Българчета от Детската фолклорната формация "Ха тропнете" от Антверпен, с ръководител Александрина Радева представиха пред публиката едни от най - емблематичните български народни танци.

"Децата са развълнувани, защото има много хора тази година. Беше много тържествено. Изиграха два танца от Тракийската фолклорна област, но знаят и ръченица, и Дайчово хоро. В днешно време е по-трудно да се поддържа интересът на децата към фолклора, защото тук децата танцуват един път в седмицата, но пък са много сприятелени. Много обичат да участват в концерти. Това не им е първо участие. Подготвени са за сцена. Вълнуват се, когато има много хора и аплодисменти", казва Александрина Радева.

Фестивалът беше най-вълнуващ за децата. Както всяка година, така и тази имаше ателиета, в които децата изработваха мартеници. По-сръчните се справиха сами, други успяваха да плетат мартеници с помощта на мама, баба или доброволците от Българската културна асоциация. Младенка Тодорова е една от доброволките, която показваше различни техники за изработване на мартеници.

"Задължително всяка година в ателието правим мартеници. Обясняваме символа на белия и червения конец. Плетем на една кука. Показваме им техники, които ние сме научили от нашите баби – как се правят пискюли, как се усуква конецът, какво символизира...Децата се стараят и искат да го направят. И са много доволни, когато виждат как нещо излиза от техните ръчички. Радостта в очите им е безценна", казва Тодорова.

"Направих само две мартеници. Не ми харесаха много, но ми е за първи път. Трудно е, когато плетеш за първи път, после става лесно", каза малката Мѝра.

"Предпочитам да си купя готова мартеница" – споделя ни Майк. За мартениците знае, че се правят от бял и червен конец: "Моята баба прави мартеници и на Първи март се закичвам с мартеница" – допълва Майк.

"Много е важно да учим децата на традициите, защото много от тях са от смесени бракове. Много от децата са родени в Белгия и ако ние – майките и бабите не им предадем традициите, няма как да ги знаят", каза наша сънародничка, и споделя как самата тя е донесла от България 100-ина мартеници, които ще раздадат на близки и познати в брюкселския си квартал на 1 март – точно както повелява традицията в родната ѝ България.