Професор Антон Първанов: „Етноинженерингът, разгръщащ се активно и днес, започва в средата на 30-те години на 20 век“

Думите на проф. Първанов, прозвучали в предаването на Радио Благоевград за история и национална култура „Изгрей зора“ бяха част от внимателното анализиране на процесите довели до прекрояването на картата на Балканите след Втората световна война. „В средата на 30-те години на 20 век, Съветския съюз за първи път се появява на геополитическата карта. Тогава той е допуснат, признат като участник и партньор от Великобритания и Франция в онези усилия, които трябва да противодействат на експанзията на нацизма. За своите цели и политика обаче, чрез Коминтерна, Съветският съюз започва да търси съюзници на Балканите, разпознавайки ги и в малцинствените групи, в които има съпротива срещу управляващите режими на Балканите, а понякога те биват и създавани с помощта на местни интелектуални елити. Така се появяват и  проектите за „Тракийска нация“, „Добруджанска нация“, „Македонска нация“ и други. Част от тези проекти залягат както в идеята за създаването на Социалистическа федеративна република Югославия, от там и в спешното създаване на „македонска нация“, така и в нейното продължение – замисленото присъединяване на България към една мегафедерация.“ – посочи проф. Антон Първанов, като допълни: „Виждаме, че подобни стратегии, с подобни резултати и серийно производство на „нации“, понякога чрез съвсем изкуственото и целенасочено засилване на понякога трудноразличими народностни различия, продължават да са практика  и днес по целия свят. И винаги зад тях може да бъде различен нечий интерес, често различен от интереса на хората, за чието избавление се претендира“.