Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кири Те Канава – голямата лейди на световния оперен театър с неустоимо красив глас

| обновено на 07.03.14 в 13:50 БНР Новини
Снимка: ЕПА/БГНЕС
На шести март отпразнува 70-ия си рожден ден. Кири и на тази възраст изглежда фантастично! Изключителен финес и деликатност лъха от цялото й същество. Като прибавим ведра усмивка и непринуденост в общуването – кой би предположил, че това е една от последните велики примадони в оперния театър на ХХ век! И днес се възхищават на удивителната й кариера. На най-красивия глас в последните десетилетия!
В края на 60-те години сър Колин Дейвис чул новозеландското сопрано в „Ковънт Гардън” и възкликнал: „Не знаех да вярвам ли на ушите си! Имал съм хиляди прослушвания, а това бе фантастичен, прекрасен глас…” Пророчески думи на великия маестро! Те бележат началото на изумителната кариера на Кири Те Канава.
Всъщност житейският й път започва на хиляди километри от Лондон, в южното полукълбо, сред екзотичната природа на Нова Зеландия. Ражда се на 6 март 1944 г. с името Клер Мари Тереза Роустрън. Изоставена от биологичните си родители, тя е осиновена от Томас Те Канава, маор, и ирландката Нел. Томас нарича своето момиченце Кири, което на езика на маори означава звънче. „Баща ми по рождение е маор”, казва Кири Те Канава. „Често пееше песните на своя народ. Те са ми познати от детските години. Изпълняват се и в хубави, и в тъжни мигове. Обичам ги. Те ме правят щастлива”, признава певицата, която в навечерието на второто хилядолетие записа албум с традиционни маорски песни. През 1965 Кири Те Канава печели конкурс за вокалисти в Нова Зеландия, а сетне и в Австралия. Те й отварят вратата към световната музикална столица Лондон. Стипендията дава възможност да усъвършенства дарбата си.
Да се докосне до големите майстори на оперното изкуство и да си пожелае да бъде една от тях…
Има един любопитен епизод от живота на бъдещата примадона. Твърде рано вкусила от сладостта на успеха и популярността: „Като тийнейджърка пеех в нощните клубове на Нова Зеландия. Бях станала истинска попзвезда! Тогава открих силата на въздействие на гласа. Вперените в мен погледи, емоцията, която завладява от раз. Усещането, че макар и за кратко влияеш на околните. Всичко това ме накара да се замисля. Осъзнавах все по-ясно, че моят път води към друга сцена – към оперния театър. От малка съм възпитавана в чувство на отговорност. Давах си сметка, че ме чака огромна работа, съпътствана от желязна дисциплина, неизбежни разочарования а защо не и успехи…” Едва ли Кири Те Канава си е представяла в ония ранни години триумфите, които ще я споходят на най-реномираните световни сцени и фестивали. Едва ли е сънувала, че нейните аудио и видеоалбуми ще се разграбват като топъл хляб от фенове с различни музикални вкусове – заклети оперомани, а и ревностни почитатели на джаз стандарти.
Често наричат Кири Те Канава екзотично цвете. Вероятно заради произхода и нестандартната й хубост. Е, това екзотично цвете се оказа твърде устойчиво, както на съблазните, така и на многобройните изпитания, които съпътстват една кариера в света на оперните свръхамбиции. Впрочем, когато в средата на 60-те години Кири прекрачва прага на Центъра за вокално изкуство в Лондон, педагозите са впечатлени не само от изключителните й гласови възможности, но и от липсата на… вокална техника. Следват дни и нощи на къртовска работа до дългоочаквания дебют през 1968 в театъра „Садлър Уелс” като втора дама във „Вълшебната флейта”. Кири Те Канава участва и в „Анна Болейн”, „Жената от езерото”, „Дидона и Еней”… А след „Идоменей” от ръководството на „Ковънт Гардън” й предлагат тригодишен договор като първата роля е Ксения в „Борис Годунов”, последвана от момиче-цвете в „Парсифал”. С качествата на Кири Те Канава все някога идва звездният миг. За щастие при Кири идва тъкмо навреме. На 27 години е, когато „Ковънт Гардън” вдига завеса за новата постановка на „Сватбата на Фигаро”. Сър Колин Дейвис още преди това е забелязал своята фаворитка, но на 1 декември 1971 сякаш се отприщва рогът на изобилието. Всички на крака приветстват новата кралица на оперната сцена. Графинята на Кири Те Канава е ненадмината в следващите десетилетия. Превръща се в еталон. В обект за подражание и възхита. Меломани и критици в един глас хвалят красотата на тембъра, характерната звънливост, жизненост и блясък. Изключителната елегантност и изисканост, които се излъчват от цялото същество на Кири, щом стъпи на сцената. Ето още от първа ръка: „След премиерата на „Сватбата на Фигаро” нещата се развиха така мълниеносно, че буквално не знаех на кой свят съм! Впрочем това е характерно за младостта. Все едно ти израстват крила. Неописуемо вълнуващо e…”
Не по-малко емоции изживява певицата, когато десетина години по-късно печели наградата „Грами”. През 1984 се появява фантастичен запис на моцартовия шедьовър, фрагмент от който ще имате възможност да чуете в съботната вечер. Кири Те Канава блести в коронната си роля на Графинята.
Патнират й цяло съзвездие от първокласни майстори: Томас Алън е граф Алмавива, Сузана – Лучия Поп, Фигаро – Самюъл Рейми, Керубино – Фредерика фон Стаде, Марцелина – Жан Бербие, д-р Бартоло – Курт Мол, хор на Лондонската опера и Лондонската филхармония. На диригентския пулт – сър Джордж Шолти.
Графинята превърна Кири Те Канава в звезда от първа величина буквално за една нощ. Преди премиерата на „Сватбата на Фигаро” в „Ковънт Гардън”, певицата участва със същата роля на фестивала в Санта Фе, щата Ню Мексико отвъд океана. Там се срещат с Фредерика фон Стаде. В печата се появява следният коментар: „Двете дебютантки очароваха и изтръгнаха бурни овации от екзалтираната публика. Тя едва ли осъзнаваше, че е присъствала на поредното откритие. Скоро Кири и Фредерика щяха победоносно да шестват по световните сцени и да диктуват модните тенденции във вокалното изкуство…”
Впрочем двете певици запазват през годините отличното си приятелство.
Само три години след сензационния успех в „Ковънт Гардън”, Кири Те Канава превзема от раз и Метрополитън опера. В постановка на „Отело” през 1974 новозеландското сопрано трябва спешно да замести Тереза Стратас. Дездемона се превръща е едно от топ превъплъщенията на Кири Те Канава.
В интервю за американския печат певицата се връща към дебюта си в МЕТ през 1974: „Този спектакъл се превърна в едно от най-безумно сладостните изживявания в моя живот. Вече не се съмнявах във възможностите си. Сякаш съм спечелила умопомрачителен джакпот.”
Съвършено права е Кири Те Канава. Най-престижните световни театри се надпреварват да я канят. Броят на ангажиментите главоломно расте: в Париж, Виена, Милано, Мюнхен, Сидни, Чикаго, Сан Франциско…
Кири Те Канава има своята рецепта за успех. Ето необходимите съставки: „За да бъдеш певец е необходимо преди всичко глас, съчетан с музикалност и работохолизъм. Общо взето това е достатъчно до към 20-ата година. Към получената смес добавете добри партньори, обиграни и умерено лакоми мениджъри. Абсолютно задължително е да се озовете на точното място в точното време, като слушате съветите на признати майстори. Ако всичко това е налице, тогава можете да дадете старт на вашата кариера. На мен ми провървя. Имах отличен импресарио. Бях омъжена в ония години, заобиколена от верни приятели и много, много любов. Без тях не бих успяла. Задължена съм им до края на дните си…”, признава легендарното сопрано. Твърди, че и днес еталон за нея остават Леонтин Прайс и Рената Тебалди. „От тях съм се учила не само как да пея, но и как да продължавам да развивам качествата си…”
Кири Те Канава на свой ред открива и помага на бъдещите оперни звезди да заблестят. Основа през 2004 фондация в Нова Зеландия с цел подпомагане обучението на талатнливите и успешното им представяне на реномирани конкурси. Има майсторски класове по цял свят. „Младите най-често питат дали да продължат. Да се захващат ли изобщо? Какво ще им струва това? Хиляди въпроси, на които се опитвам да дам смислен , аргументиран отговор. Съзнавам, че от него зависи бъдещето на мнозина и тръпки ме побиват чак…”
Що се касае до репертоара, и тук Кири Те Канава изпипва нещата до съвършенство. „Предпочитам да се спра на няколко партии и да ги науча възможно най-добре. Като се замисля, излиза че съм пяла в малко италиански опери. Най-вече Дездемона, Амелия, Виолета, както и Мими, Тоска, Манон Леско съответно в шедьоври на Верди и Пучини. Повече харесвам Моцарт и Рихард Щраус.”
Сред безспорните попадения на Кири Те Канава са ролите на Маршалката в „Кавалерът на розата” и Арабела от едноименната опера на Рихард Щраус. Критиците и днес се удивяват на усета на новозеландката безпогрешно да напипва характерните нюанси в образите. Да извади на показ фройдистки страсти и комплекси, умело прикрити под дебел слой пудра и тежък кринолин. Кири успява с пестеливи жестове и подчертана сдържаност да разкрие океан от чувства в сложна плетеница от взаимоотношения. Ще усетите как се случва това във финала на операта „Арабела” – лиричната музикална комедия с автори Хуго фон Хофманстал и Рихард Щраус.
Питат Кири Те Канава на какво се дължи сценичното й дълголетие. Отговорът: „Съвсем просто е – работя твърде много.”
И добавя: „Не смятам, че операта е елитарно изкуство. Тя може да намери път към всеки. Това е основната ни задача. Ние, които създаваме оперната магия – артисти, режисьори, диригенти, мениджъри… Голяма популярност имат преките излъчвания на спектакли от МЕТ и „Ковънт Градън”. Те спомагат сценичното вълшебство да докосва милиони по целия свят.
За каква елитарност говорим тогава? Аз елитарна ли изглеждам?!”

Кири Те Канава е вдигала на крака десетки хиляди и на открити сцени, и на престижни фестивали. През 1990 пее в Оуклънд, Нова Зеландия пред 140 хиляди нейни фенове, които скандират името й. Девет години по-рано е във фокуса на обективите на бляскавата сватбена церемония на принц Чарлс и лейди Даяна в лондонската катедрала Сейнт Пол. Над 600 милиона пред телевизионните екрани стават свидетели на грандиозното събитие. Впрочем Кири Те Канава е близка приятелка на лейди Ди и чест гост в двореца на кралица Елизабет. През 1982 Нейно Величество я удостоява с Ордена на Британската империя и титлата Дейм, която е аналогична на сър. Светските хроникьори не пропускат да отбележат удивителното чувство за хумор на знаменитата певица и непринуденост в общуването и с кралски особи, и с минувачи по улиците на Нова Зеландия.
Голяма част от живота й минава в пътуване. „Живея в самолетите. Слава богу, не се страхувам от височини. А иначе вещите ми са в Лондон. Имам разбира се къща в Нова Зеландия. Там се връщам два, три пъти в годината. Главно, за да ловя риба…” Прочутата певица има още любими занимания: играе голф, тенис, плува. Обожава да готви, а близките й направо си облизват пръстите…
Кири Те Канава се зарече, че ще се оттегли от оперната сцена на 60 години. Но на 66, през април 2010 я аплодираха възторжено в Кьолн в една от любимите й роли – Маршалката в „Кавалерът на розата”.
Често участва в концерти и всевъзможни инициативи с благотворителна цел. „Когато реша да си тръгна, няма да предупреждавам никого. Тези, които не искат да пропуснат последната ми изява, нека побързат. Всеки концерт може да е последен…”, казва с усмивка, а вероятно и с тъга прочутата оперна прима Кири Те Канава.

събота, 8 март, от 20 часа


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна