Eмисия новини
от 21.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Райнхард Хайниш: Консерваторите и крайната десница отново ще съставят кабинет в Австрия

Себастиан Курц
Снимка: БГНЕС

Утре в Австрия се провеждат предсрочни парламентарни избори. Така наречената „Афера Ибиса“ с вицеканцлера Хайнц-Кристиан Щрахе свали през май коалиционното правителство на Народната партия на канцлера Себастиaн Курц с крайната десница на Щрахе. Запис със скрита камера документира многочасов разговор на вицеканцлера и председател на крайнодясната „Партия на свободата“ с мнима руска олигархка за възможността, руски бизнесмен да спонсорира партията му през фондация, а в замяна на това да получи атрактивни обществени поръчки. Въпреки безпрецедентния скандал политолозите в алпийската република очакват подновяване на спорната коалиция с участието на крайната десница.

В Австрия Ибиса никога повече няма да е просто ваканционен остров. Във фаталната вечер на 24-ти юли 2017 г. тогава бъдещият австрийски вицеканцлер Хайнц-Кристиян Щрахе разпалено рисува на предполагаема племенница на руски олигарх схеми за скрито партийно финансиране, за медийно влияние и за милиони евро от инфраструктурни проекти. Скандалът взе главата на самонадеяния вицеканцлер още на следващия ден, след като водещи германски медии публикуваха видеозаписите. Последваха оставките на съпартийците му в кабинета на младия и амбициозен канцлер Курц, а той напусна поста си след вот на недоверие. Анкета, проведена тази седмица, сочи, че за 63 процента от австрийците „Аферата Ибиса“ няма особено влияние върху решението им, кого да подкрепят утре. Това мнение споделя и проф. Райнхард Хайниш от университета в Залцбург:

„Аферата няма особено значение за кампанията. Наистина, скандалът стана причина за предсрочните избори. Но някои австрийци съжаляват, че правителството падна. Аферата обаче повлия на подкрепата за крайнодясната Партия на свободата, която за сега не може да повтори изборния си резултат от преди две години. Въпреки това подкрепата за крайната десница остава висока с около 20 процента“.

Курц никога нямаше да прекрати коалицията с крайната десница, ако не беше натискът вътре в партията му, защото в Европа всички сочат „Народната партия“ с пръст, слагайки знак на равенство между нея и крайнодесните. Искрените християндемократи не могат да преглътнат това, твърди проф. Хайниш и обяснява:

„Всъщност предизвикателството е за бившия канцлер Себастиан Курц, който вероятно ще спечели изборите с неговата Народна партия. Но той трябва да реши, дали да се коалира отново с крайнодесните. Това ще има значение за единството в редиците на неговите християндемократи, където има привърженици на подновяването на коалицията, но има е немалко противници“.

Проф. Хайниш, от изявленията на Курц по време на предизборната кампания личи, че той няма нищо против да възобнови управлението с крайнодесните. Не се ли притеснява, че хората отново ще излязат на протест, както беше преди две години, след предишните парламентарни избори?

Въпреки всичко коалиционното правителство беше много популярно, самият Курц е много популярен. Така че според мен консерваторите и крайната десница отново ще съставят кабинет. Хората, които протестираха, са по-скоро привърженици на опозицията. Те така или иначе няма да гласуват нито за Народната партия на Курц и за Партията на свободата. А и нека не забравяме, че на телевизионния екран големите протести изглеждат внушителни, но всъщност не представляват мнозинството австрийци.

Двайсетте процента избиратели, които ще гласуват за крайната десница, са твърд електорат. Те не биха подкрепили друга партия. Ако не излязат да гласуват, „Партията на свободата“ ще получи по-малка подкрепа и вероятно няма да влезе в управлението, защото Курц ще потърси партньори в лицето на Зелените или на либералите. А това е последното нещо, което искат избирателите на крайнодесните.

За Курц това е предпочитаната коалиция, защото с „Партията на свободата“ има много повече общи виждания, отколкото със Зелените или либералите. Освен това не иска крайнодесните да са в опозиция, което би било много по-трудно за правителството му. Да не забравяме и факта, че коалиция с една или две по-малки партии не е особено стабилна.

Партията на свободата избра преди дни Норберт Хофер за нов председател след скандала с Щрахе. Хофер, който не успя да стане президент, се счита за умерен представител на крайната десница. Изборът му се коментира като сигнал, че партията ще се съобрази с поставеното от Курц условие за подновяване на управляващата коалиция - категорично дистанциране от националистическите идеи. Ще изпълни ли Хофер това условие, проф. Хайниш?

Не, не вярвам. „Партията на свободата“ е силно разделена, и това не е ново явление. Но водещо сега е желанието й да влезе в управлението, а новият партиен лидер Норберт Хофер е гарант за това. Екстремистите около Херберт Кикл ще преглътнат новия лидер, защото са достатъчно прагматични. Но в дългосрочен план това разделение ще представлява проблем. Така че ще наблюдавам с интерес коалиционните преговори, защото тогава ще проличи, какви компромиси са готови да приемат хардлайнерите на Кикл.

По време на предизборната кампания Норберт Хофер открито защити Кикл, наричайки го „най-добрият вътрешен министър“.

„Моето усещане е, че хората са доволни от работата на Херберт Кикл. Не разбирам, защо е този фанатичен отпор, той да запази поста си на вътрешен министър в следващия кабинет. Надявам се, че след изборите нещата ще се успокоят и Кикл отново ще е министър на вътрешните работи“, заяви новият лидер на крайната десница.

Неговата „Партия на свободата“ се замеси и в серия скандали заради ограничаване свободата на медиите. Като вътрешен министър Кикл ограничи достъпа до информация за критични медии, а водещ политик на партията предупреди в ефир един от най-авторитетните австрийски телевизионни водещи да внимава, какви въпроси задава. Ще запази ли хардлайнерът на крайнодесните Кикл поста си, проф. Хайниш?

Не, защото президентът Александър ван дер Белен вече категорично заяви, че няма да одобри Херберт Кикл на какъвто и да е министерски пост. В Австрия президентът има право да отхвърли отделни номинации. Тази изразена позиция прави нещата за Курц като бъдещ канцлер значително по-лесни. Въпросът е, как Кикл ще бъде обезщетен и вече се говори за това, той да бъде предложен за председател на парламентарната група. Кикл е хардлайнер, но и стратег. Така че той със сигурност ще подкрепи повторното влизане на Партията на свободата във властта, но не е ясно, докога ще поддържа този примиренчески курс.

Вътрешното министерство беше много важен пост за крайнодесните, защото там се водят разследванията срещу неонацистите. Полицията в Австрия винаги е била с десен уклон и полицейските профсъюзи винаги са били силно подкрепяни от Партията на свободата.

29 процента от австрийците искат следващата управляваща коалиция да се състои от консерваторите на Курц, Зелените и либералите. Само два процента по-малка подкрепа получава възобновяването на национал-консервативната коалиция. В сметките липсва водещата опозиционна партия, социалдемократите, но според последните социологически проучвания тя ще бъде едва трета политическа сила. Каква е причината, проф. Хайниш?

Всички социалдемократически партии в Западна Европа представляват интересите на много широк кръг избиратели. Традиционните привърженици на социалдемократическите партии - хората на наемния труд - отдавна вече не гласуват масово за тях, а предпочитат по-десни, по-консервативни партии. И в Австрия е така - на последните парламентарни избори 67 процента от хората на наемния труд гласуваха за крайнодясната Партия на свободата. В същото време прогресивните слоеве сред градското население гласуват за Зелените, а не за социалдемократите.

Най-екзотичният вариант е коалиция между социалдемократите, Зелените и либералите. По-вероятна е комбинацията между консервативната Народна партия на Курц със Зелените и либералите. При този вариант Курц може да представи успехите на предишното си коалиционно правителство като свои. Но тази коалиция не би имала достатъчно солидно мнозинство в парламента. И третият вариант е голяма коалиция между Народната партия и социалдемократите, но това е малко вероятно заради чисто личната неприязън между партийните лидери Курц и Ренди-Вагнер. Освен това Курц винаги е бил против голямата коалиция, която управляваше в Австрия дълги години, наричайки я „коалиция на застоя“.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна