Сензациите в историята и в историята на изкуството – изключителни находки или фалшиви новини? Напоследък се явиха не една и две такива сензации, претендиращи да преобърнат съзнанието за историята, културата, изкуството по нашите земи. Всеки, следил що-годе публикациите в медиите, е наясно за какво иде реч. Дали няма едно своеобразно преобръщане, едно „прещракване“, както обича да казва проф. Пламен Антов, в предлагането на сензации? Дали пък в българското съзнание не се е просмукало точно това убеждение – ние имаме световни автори и тези автори можем по някакъв начин да изкарваме под светлината на прожекторите, включително със сензации?
На този въпрос се опитват да отговорят гостите на „Премълчаната история“ проф. Пламен Дойнов, поет, литературен историк и изследовател, д-р Пламен Петров, изкуствовед, куратор и историк на българското изобразително изкуство, и д-р Тони Николов, публицист, философ и културолог, но и колекционер – запознат с функционирането на пазара на артефакти от най-различно естество.
Малко факти:
• 1995 г. Поетът Кирил Кадийски обявява, че в томче на руския поет Михаил Арцибашев е открил изгубената поема на Блез Сандрар „Легенда за Новгород“. 12 години по-късно руската изследователка Оксана Хлопина в дисертацията си обявява находката за фалшификат;
• 2008 г. По-малък вариант на картината „Ръченица“ е предложен на търг от Игор Марковски и откупен за 75 100 евро. Според Доротея Соколова обаче, изкуствовед, уредник в Националния музей на българското изобразително изкуство, картината е фалшификат и то не особено качествен;
• 2011 г. Изложба от „уникални фалшификати“ на световноизвестни платна е представена във Варна от екипа на италианския професор Даниеле Донде. Сред експонатите е отново „Ръченица“ на Ян (Иван) Мърквичка;
• 2012 г. В Созопол са открити останки от средновековен гроб, прободени с кол. Находката веднага бе обявена като „Вампирът от Созопол“ и се надигнаха надежди за организиране на т.нар. „вампирски туризъм“. Впоследствие се оказа, че „вампирът“ е претърпял, по думите на проф. Йордан Йорданов, антрополог, трепанация на черепа – операция, известна на предците ни;
• 2015 г. Златен тракийски венец, предлаган на пазара за антики, се оказва фалшификат. Полицията открива и цяло фалшиво тракийско „съкровище“, лансирано на колекционери на цена 200 000 евро;
• 2019 г. В галерия „Структура“ е показана изложба, която трябва да промени представите за българския художествен модернизъм от 20-30-те години на миналия век. Оказва се, че голяма част от експонатите са менте;
• 2019 г. Режисьорката Мая Вапцарова обявява, че са открити нови стихотворения на Никола Вапцаров. Впоследствие става ясно, че това са само варианти, отхвърлени от поета още приживе, а съвсем не нови произведения;
• 2019 г. В галерия „Оборище 5“ е композирана мащабна изложба с платна на най-слънчевия български художник Никола Танев. Но експерти заявяват, че много от картините не са излезли изпод четката на художника. Никола Танев е един от "най-копираните“ български майстори, заедно със Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора, Димитър Казаков-Нерон и Иван Милев;
• 2020 г. На книжния пазар се появява книга „Непознатият Яворов“ с неизвестни писма, стихове и други артефакти, обявени като принадлежащи на поета. Мнозина специалисти обаче обявиха откритието за фалшификат.
Какво се крие зад тези примери (каквито могат да се изброят още много)? Само желанието за печалба ли? Или е важно и зрънцето слава? Един от най-известните фалшификатори на картини, холандецът Хан ван Меегерен, започва от честолюбие, братът на Алберто Джакомети, Диего – от желание да се изравни с прочутия си роднина. В българските случаи обаче има една особеност: първоначално сензацията е свързана с име от световната култура (случаят „Сандрар“), днес обекти на сензацията са имена от българската култура (случаят „Скулптура“, случаят „Яворов“).
Дали това не подсказва някаква промяна в нагласите на българите? Има ли други такива инциденти в българската история, в които иде реч за фалшифициране или поне копиране с цел изкуствена сензация? Това е продължение на броя на предаването „Премълчаната история“ от 5 февруари 2020 г. „Премълчаната история на фалшивия Яворов“, но разгърнато в един по-широк исторически и в по-дълбок културологичен план.
