Европейската централна банка запази непроменени трите основни лихвени процента след десет поредни покачвания.
Все още се очаква инфлацията "да се задържи твърде висока твърде дълго, а вътрешният ценови натиск остава силен", заяви гуверньорът Кристин Лагард на изнесено заседание на банката в Атина.
Според Лагард, ако ефектът от паричната политика е твърде силен, това може да окаже влияние върху икономическия растеж. Тя отбеляза, че икономиката на еврозоната вероятно ще остане слаба до края на 2023г., но би трябвало да се засили през идващите години, като същевременно подчерта, че ценовият натиск остава силен и може да се влоши още повече, ако конфликтът в Близкия изток повиши разходите за енергия.
"Икономиката вероятно ще остане слаба до края на тази година. Но тъй като инфлацията спада допълнително, реалните доходи на домакинствата се възстановяват и търсенето за износ от еврозоната се увеличава, което предполага, че икономиката трябва да се засили през следващите години".
Рисковете за икономиката на еврозоната като цяло са насочени в посока надолу, като разходите за енергия и храна представляват най-големите потенциални проблеми за инфлационната картина, отбеляза тя.
Геополитическото напрежение може да доведе до увеличаване на енергийните цени, като ЕЦБ следи внимателно ситуацията, каза още Лагард на първото заседание след ударите на "Хамас" в Израел:
"Руската неоправдана война срещу Украйна и трагичният конфликт, провокиран от терористичните действия срещу Израел, са ключов геополитически риск. Той може да повлияе негативно върху доверието на компаниите и домакинствата, да ги направи по-несигурни за бъдещето. Това допълнително ще подкопае икономическия растеж допълнително".
Лагард определи като преждевременни всякакви дискусии за това накъде могат да се насочат лихвените проценти в бъдеще – включително спекулации за тяхно намаляване.
Тя посочи, че намаления на основните лихвени проценти "изобщо не са били обсъждани" на днешното заседание на ЕЦБ, добавяйки, че подобен "дебат би бил абсолютно преждевременен".
