Остров Джунда – наричан още Алибей, е най-големият остров от архипелага край Айвалък в Турция. Джунда изглежда като място, откъснато от света на масовия туризъм – предлага красиви и спокойни гледки, на хълма стърчат останки от вятърни мелници и стари църкви, има малки скрити площади, а морето е спокойно като езеро. През 1976 г. целият район около Айвалък е обявен за защитена територия.
Остров Джунда е известен с гръцко-османска архитектура, със старите каменни къщи с цветни капаци на прозорците, построени с типичния розов вулканичен камък. Като особеността на тези камъни е, че те дишат и – както казват местните хора, това поддържа къщите прохладни през лятото и топли през зимата.
"Гърците са били най-добрите майстори на каменни къщи, а турците са били отлични дърводелци и там, където видите комбинация от камък и дърво, гърци и турци са живели съвместно", разказва Баръш Токташ, гид към Министерството на културата и туризма в Република Турция. След 1923 г. обаче между Турция и Гърция е подписан договор за размяна на населението, в резултат на който гръцкото население напуска района, а тук идват турско население от Европа и остров Лесбос. Както и в миналото, така и сега Джунда и целият район на Айвалък са известни с производството на зехтин и днес почти всяко свободно място е заето от маслинови дървета. Курортният град Айвалък се намира само на няколко километра. Островът е свързан е с континента с мост и достъпът е бърз и лесен.
Една от забележителностите на Джунда е църквата "Таксиархис", построена през 1873 г. в неокласически стил, а нейни патрони са архангелите Гавраил и Михаил. Църквата е изградена също от местния вулканичен камък – sarımsak taşı, който представлява основния строителен материал на почти всички стари къщи в района на Айвалък.
През 1927-1928 г. църквата е превърната в джамия, иконостасът е демонтиран, а изображенията са пребоядисани. Сградата е много пострадала при земетресението от 1944 г. и след това за дълги години е била необитаема. През 1989 г. е църквата е регистрирана от Борда за опазване на културното и природно наследство на Бурса като недвижима културна ценност, която трябва да бъде защитена. След това е реставрирана и днес е превърната в музей от колекционера Рахми М. Коч. Баръш Токташ ни разказва за този музей, посветен на технологиите, историята на транспорта, промишлеността и съобщенията.
"Оригиналното име на музея е музей на Рахми Коч, който е един от най-богатите хора в Турция. Рахми Коч е един от най-големите колекционери и в различни градове на страната можете да видите различни музеи, които му принадлежат – в Истанбул, в Анкара. Като един от тях е този – в Айвалък, по-специално на остров Джунда. Колекцията на Рахми М. Коч включва широка гама от артикули – от умалени модели на кораби и автомобили в реални размери, от измервателни и навигационни уреди до различни видове двигатели и географски карти, водолазни костюми и други символи на техническия прогрес и ценни колекционерски образци."
Снимки – Оля Стоянова
