"Понякога се питам доволен ли съм от живота си, от това, което съм направил. И си отговарям – да, Съдбата беше благосклонна към мен. Не ми е правила спънки, дори нещо повече – даде ми възможност да дойда в най-добрия оркестър за българска народна музика у нас. И то при условие, че аз бях разпределен да бъда учител по музика в Драгоман! Беше ми помогнато "свише", както се казва. Дали съм имал пречки? Ами то ако човек няма пречки в живота си, няма да има стимул! Като погледнем, всички големи творци в музиката и в изкуството са имали драматичен, дори понякога – трагичен живот. Истинското изкуство се ражда в трудни моменти"...
Усмихнат, слънчев и позитивен, Ангел Добрев наистина няма основание да се оплаква от Съдбата. Талантлив композитор, брилянтен изпълнител, всеотдаен преподавател и сръчен лютиер, той винаги е бил много харесван и обичан – както от публиката, така и от своите колеги, с които продължава да се среща дори и след пенсионирането си.
Повече от 40 години е прекарал в Оркестъра за народна музика при БНР и смята това за най-големия късмет в живота си. Ежедневието му е запълнено до краен предел – той свири, преподава, ремонтира гъдулки и... пише книги! При предишната ни среща в "Предаване без име" Ангел спомена, че освен двата сборника, които е издал, е написал и роман. Романът, който се нарича "Спомен за Йона", вече е на пазара и се радва на голям успех. За него, за това как се е зародила идеята за написването на книгата и коя е Йона, както и за всичко, случило се в промеждутъка между двете му гостувания при нас, Ангел разказва в един изключително непосредствен и завладяващ разговор, който можете да чуете в звуковия файл.
