„Казвам се Кристен Кинг. Току-що простреляха съпруга ми.“
Така започва разговорът на Кристен Кинг със спешните служби, след като съседът й Остин Комбс идва у тях и прострелва съпруга й Антъни Кинг в задния двор на къщата им в американския щат Охайо.
„Имали ли сте проблеми с него и преди, често ли сте спорили?“
„Идва четири пъти, за да се кара със съпруга ми, защото си мислеше, че е демократ.“
„Не мога да повярвам, че се случи подобно нещо. Той си отиде. Не мога… Той е любовта на живота ми.“
Това е само един от над 200 случая с 39-има загинали при насилие по политически причини, документирани след погрома в сградата на американския Конгрес на 6 януари 2021 г., извършен от привърженици на Доналд Тръмп. Разследващият журналист на „Ройтерс“ Питър Айслер:
„Заключенията ни са от случаите, които разгледахме, съвпадат с тези на редица експерти, а именно, че САЩ са в продължаващо състояние на насилие, задвижвано от политически пристрастия. Когато това насилие има летален изход и извършителят следва определена идеология, по-често тя е дясна. Документирали сме и много случаи на имуществени вреди като изпотрошени магазини и подпалени коли. Този тип насилие се свързва по-често с левицата. Насилието с фатален край е по-вероятно да бъде извършено от хора в десния политически спектър, а щети по имущество е по-вероятно да бъдат нанасяни от хора с леви убеждения. В момента се намираме в период на голямо разделение, по време на който политическите опоненти не се разделят само според позициите си по определени въпроси. В момента хората във всяка от двете партии – Демократическата и Републиканската, се демонизират едни други, определят се взаимно като врагове на народа, като държавни предатели.“
През последните години в САЩ все повече нарастват нивата на непоносимост и дори отявлена омраза към хората от другия край на политическия спектър. Но това далеч не е американски феномен.
Хората по целия свят изпитват все по-голяма неприязън към онези, които споделят вижданията на противоположни политически партии. Това констатира изследване на екип от Мичиганския университет. Негов съавтор е политическият психолог и изследовател в областта на социалната психология Марк Джей Брандт:
„Това е проблем, защото все по-често се отхвърлят резултатите от избори, спечелени от друг политически отбор. Има много подобни примери през последните години. Освен това, по този начин се обезчовечат сънародниците, допуска се употребата на насилие за постигането на политически цели и не се изискват високи стандарти от политиците, чиято страна се подкрепя.“
Изследването на Марк Джей Брандт показва още, че настроенията на хората спрямо политиките зависят от личностите, които ги предлагат. Конкретният пример е експеримент с представена като твърдение една и съща политика, касаеща например нелегалната миграция, селското стопанство или минималната заплата, като предложени от Доналд Тръмп, които привърженици на демократите не одобрили, и като предложени от Джо Байдън, които пък привържениците на републиканците не одобрили – като повтарям, че твърденията били напълно еднакви.
В последно време институции, организации и учени работят все повече по тези теми и една от интересните разработки е онлайн играта на сайта www.getbadnews.com, с която се цели да се намалят предразсъдъците у хората, като играещият заема позицията на създаващ фалшиви новини и скандални заглавия. По този начин човек се запознава с използваните при тези тактики трикове.
Че политическата враждебност по целия свят се засилва свидетелстват и случаите в Южна Корея, където не са рядкост нападенията срещу политици. И Дже-Мьон – председател на основната опозиционна Демократическа партия „Заедно“, беше намушкан във врата в началото на тази година. Още същия месец – през януари, пък депутатката Бе Хьон Джин от управляващата партия „Народна сила“ беше нападната физически на обществено място и се наложи да се лекува в болница. А най-известният случай е от 2006 г., когато тогавашният лидер на консервативната опозиционна партия Пак Гън Хе, която по-късно беше избрана за президент, беше нападната с нож и ранена по лицето, заради което се наложи да бъде оперирана.
„По принцип има толкова много омраза и гняв в нашето общество напоследък. Разделени сме на две групи – в лявото и в дясното крило. Виждаме и как поддръжниците на Байдън и Тръмп се карат едни с други в САЩ, но тук е даже много по-лошо.“
„Свидетели сме на тези престъпления хора да бъдат нападани изведнъж заради политически различия или дълбок гняв. Мисля, че трябва наказанията за подобни престъпления да са по-тежки, за да станат по-редки тези случаи.“
- споделят пред „Ройтерс“ граждани на Сеул.
А професорът по политически науки и дипломация в университета Мионджи Шин Юл обяснява: „Южнокорейците приемат политиката не на основата на системата, а на личностите, или политиците. Следователно е лесно да се създаде един вид „политическо поклонничество“, при което политиците да бъдат следвани безрезервно. При тези случаи те не виждат други страни и партии като партньор за консултации, а като враг. Мисля, че това е причината за този, често срещан, „политически тероризъм“ тук, в Южна Корея.“
Още Джордж Вашингтон предупреждава за опасностите, които носят политическите партии. Той е смятал, че хората без да мислят ще следват и подкрепят сляпо политическата партия, в която членуват, и така могат да пренебрегнат интереса на държавата. Или иначе казано – да се подкрепя по-силно Демократическата или Републиканската партия, вместо благоденствието на САЩ като цяло. И по естествен път тези тенденции създават проблеми хората да работят съвместно в политически план, за да добруват нациите им. Първата крачка може би е да се търси отговорност от лидерите за позициите, решенията им и нормите, които налагат и които хората следват.
„Тероризмът, в това число политическото и идеологическото насилие, са антипод на нещата, които отстояваме като нация“, заяви на възпоменателната церемония по случай годишнината от атентатите на 11 септември Джо Байдън преди пет месеца.„Днес, наблюдавайки страната ни и света виждаме надигаща се вълна от омраза, екстремизъм и политическо насилие. По-важно е откогато и да било да се обединим около принципа на американската демокрация, независимо от политическите си убеждения. Не трябва да се поддаваме на отровната политика на разделение. Не трябва да си позволяваме да бъдем разкъсани от дребни, изфабрикувани спорове. Трябва да продължим да бъдем единни.“
Снимки: Франс прес
