На 58 години почина писателят Алек Попов, съобщават от Българската академия на науките.
Попов е и член-кореспондент на БАН в направление "Творци на изкуството".
Алек е роден в София през 1966 г. в семейството на професора по математика Васил Попов. В основата на фамилния му корен са интелектуалците Атанас Попов и Лилия Сталева.
Завършва Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ" и българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат (аташе по културата в българското посолство в Лондон). Алек Попов е директор на Дома на детската книга в София и главен редактор на списание "Родна реч".
Прес-секретар на българския ПЕН клуб. Член на Сдружението на български писатели, на което е и прес-секретар (1996 – 1997).
Автор е на "Мисия Лондон", "Черната кутия", "Мисия Туран", "Митология на прехода", "Спътник на радикалния мислител", "Телесни плевели". "Мисия Лондон" е преведен на 16 езика, а романът "Черната кутия" – на 10. Разказите и есетата му са издавани на повечето европейски езици и са включени в множество международни антологии, сред които Best European Fiction 2011.
По романите и разказите на Алек Попов са създадени няколко филма, радиопиеси и пиеси. Той е съсценарист на филма "Мисия Лондон". През 2015 г. Драматичен театър Пловдив поставя на сцената театралната адаптация по романа му "Сестри Палавееви в бурята на историята".
Попов е носител на редица литературните отличия, сред които са наградата за нова българска проза "Хеликон", националната награда за драматургия "Иван Радоев", наградата "Елиас Канети", "Цветето на Хеликон" за най-продавана книга на 2007 и 2013 г., наградите "Четящия човек" и "Чудомир", наградата на британския П.Е.Н. център за преводна литература, наградата Pro-za-Balkan за принос към балканската литература.
"Той беше един от най-оригиналните и талантливи съвременни български белетристи. До последния си дъх се опитваше да разгадае тайните на българското слово, дълбаеше в безкрайните тунели на отечественото езиково пространство и чрез творбите си показваше и разгръщаше многобагровата палитра на българската изящна словесност", пишат от БАН.
И още:
"Многократно в различни свои интервюта и беседи той заявяваше, че е писател, който цял живот се труди на "нивата на езика". Затова и неговия основен инструмент е именно българският език. Алек Попов се интересуваше много от развитието на нашия език, от неговото обогатяване и магичната му способност да изразява и изобразява конкретните пулсации на духа на времето. Творбите му доказваха по елегантен начин това и предизвикваха у четящия човек желание за размисъл, за диалог, а понякога и за полемика. Но нали тъкмо в полемиката и в спора се ражда истината?
Книгите на Алек Попов се радваха на завиден читателски интерес. Неслучайно някои от тях имаха редица преиздания, какъвто например е случаят със сатиричния му роман "Мисия Лондон". Но нека тук добавим и други знакови негови белетристични творби като "Черната кутия", "Мисия Туран", "Митология на прехода", "Спътник на радикалния мислител", "Телесни плевели". В тях авторът демонстрираше умението си за дискретен психологически анализ на своите герои, таланта си да води живо и увлекателно повествованието, да владее фабулата и сюжета на разказа, новелата или романа. И преди всичко да постига впечатляващо иронично самоотстранение, кодирано не само в сюжета, но и в езиковата фактура на творбата".
Поклон пред паметта му!
