800 000 години въглеродните емисии не са надвишавали 300 ppm, а вече сме на 420. За рекордно високите стойности алармира Апостол Пенков, варненският посланик в Европейския климатичен пакт.
В поредния епизод на подкаста "Европа: Ново поколение" показваме последиците от климатичните промени върху морския ни туризъм.
С увеличение на нивата на въглеродния двуокис се повишава температурата на Земята. До края на века в България се очакват екстремни валежи и ветрове, сочи прогноза на НИМХ. Крайбрежните райони ще са подложени на най-голям риск. Прогнозата вече започна да се сбъдва. Видяхме какво сториха бурите "Фредерик" и "Марко" на крайбрежието в курортното село Кранево.
Щетите описва Йон Бондар, управител на хотелски комплекс, разположен на първа линия:
"Дървесни, екзотични и декоративни видове и храсти бяха съборени от силния вятър. Пострадаха покривни конструкции. Триметровите морски вълни нанесоха поражения върху плажния ресторант и строшиха стъклената панорамна фасада".
Кранево попада в картата на заплахата и на риска от наводнения, изработена от Басейнова дирекция Черноморски район. Георги Янев, началник на отдел "Планове за управление" в дирекцията, посочи, че щормовите вълнения са основен източник на заливане на крайбрежието при екстремни метеорологични условия. В контактната зона на 100 метра навътре в сушата се наблюдават най-големи разрушения, както и отнасяне на част от територията в морето. За всеки от деветте района, които са в риск от наводнение, са заложени мерки като забрана на строителството и изграждане на брегоукрепителни съоръжения.
Акад. Ячко Иванов, един от доайените на българската наука, е категоричен, че бетонът няма място в природата и в туристическата инфраструктура. Той пресмята, че за производството на един тон цимент се отделя един тон въглероден диоксид. Според него минималистично и екологично застрояване би могло да гарантира по-висококачествен туристически продукт, с повече приходи, по-ниски разходи и защитена природа:
"И курортите объркахме. Настроихме хотелите почти във водата в "Златни пясъци" и в "Св. Св. Константин и Елена". В България сме богати на природа и трябва да строим внимателно. В Испания преди години бяха настроили хотелите нагъсто, както ние сега в "Слънчев бряг", а после трябваше да събарят, защото природата трябва да се съхрани. Нарушим ли природата, унищожаваме живота".
Съпредседателят на Варненската туристическа камара проф. Стоян Маринов посочи, че през последните години сезоните у нас се сливат:
"Ако разгледаме затоплянето като фактор, сезонът да започва по-рано и да приключва по-късно, да, глобалното затопляне ще има влияние върху морския ни туризъм. Не очаквам обаче туристите от Южна Европа да се пренасочат към нашето Черноморие заради прекалено топлото време".
Устойчивото пътуване е лесен начин да помогнем за спасяването на планетата, убеден е екипът на петзвездния хотел, отличен от Европейската СПА асоциация като иновативен хотел на 2023 година.
"Природните дадености – море и минерална вода, както и младият екип, са в основата на предлагания устойчив продукт", смята ръководителят на отдел "Маркетинг и продажби" в хотела Антония Сарафова. Водата в басейните се почиства чрез солна електролиза. Соларна система на покрива осигурява 80% захранване на хотела през лятото, а през зимата достига 60%. Хотелът разполага със собствени електромобили и с пет зарядни станции за колите на гостите.
Апостол Пенков преведе и адаптира на български език климатичния симулатор, който помага за изчисляване на глобалното затопляне:
"Представихме симулатора на 300 ученици от варненските гимназии. Искаме да го разпространим сред университети, компании и институции. Важното е да образоваме туристите защо трябва да си носят бутилка за многократна употреба, защо да консумират по-малко. Три базови неща може да направи всеки от нас – да понижи потреблението, да използва отново и да рециклира".
Според Пенков най-ефективният начин за справяне с парниковия ефект е да се наложи въглероден данък срещу компаниите, които използват много ресурси.
