На кого не се е случвало да преживее ситуация, напълно разбиваща рамките на човешката логика и подредения свят на предвидимото ни всекидневие. И кой не си е помислял що за съдба му е отредена или какви неведоми сили се намесват в живота и ни карат да се чувстваме като играчки в нечии могъщи ръце.
Сигурно същото са се питали и далечните ни прародители преди хиляди години. Те обаче нямали днешните ни научнообосновани отговори и си измислили цял паралелен свят, населен с всевъзможни божества – капризни, непостоянни, грижовни и отмъстителни, но мощни и здраво стиснали нишките на човешките съдбини.
Монотеистичните религии, каквато е нашата християнска, сложили край на този хаос, после и науката си казала думата и днес едва ли някой си представя, че някое митично създание му изпраща знаци и го награждава или наказва за постъпките му. Образите и думите, свързани с тези прастари вярвания, обаче продължават да живеят, вплетени в културата и езиците.
Доц. Мая Александрова, преподавателка в катедрата "Общо, индоевропейско и балканско езикознание" на Софийския университет, изследва архаичните първоизточници на познатите в нашата традиция орисници, мойрите от гръцката митология, парките в римската, нордите в скандинавската... Женски божества, които имат властта да изпридат нишката на човешката съдба и да я прекъснат.
Докъде води нишката на изследването, какви представи за съдбата са вградени в думите, с които продължаваме да я наричаме и днес, чуйте в записа.
