Австрия е разтресена от най-големия шпионски скандал от години. А българската следа в него е… дебела. Австрийският гражданин Ян Марсалек, бившият шеф на германската фирма за електронни плащания Wirecard, е използвал компрометирани служители от разузнаването във Виена, за да шпионират европейски граждани и да планират прониквания и убийства от елитни руски ударни отряди. По негова заръка са били откраднати и предадени на Москва компютър с най-модерен криптографски софтуер на правителство на натовска държава и мобилни телефони на висши австрийски правителствени служители.
Ян Марсалек, който почти сигурно се намира в Русия под името Константин Баязов, е вербувал междувременно обвинените в шпионаж за Русия шестима българи във Великобритания - процесът срещу Орлин Русев и компания предстои през септември. Именно разследването на британските служби срещу българите дава ключовата следа за ареста на бившия служител на австрийската полиция и разузнаване Егисто От в края на март. Сред шпионираните от него във Виена европейски граждани изпъква името на разследващия журналист Христо Грозев, станал известен с разкритията около сваления самолет на малайзийските авиолинии над Украйна, опита за отравяне на Сергей и Юлия Скрипал във Великобритания и особено с филма за неуспешното отравяне на Алексей Навални.
В 86-те страници на заповедта за ареста на Егисто От се твърди, че Марсалек е възложил на От и друг висш служител по сигурността, Мартин Вайс, ръководител на австрийските разузнавателни операции, да улеснят работата под прикритие за руското военно разузнаване (ГРУ) и вътрешното разузнаване (ФСБ) на европейска земя за период от най-малко пет години от 2017 г. Оттогава Вайс е избягал от Австрия и сега живее в Дубай. Предполага се, че фалиралата компания Wirecard години наред е била използвана като финансова мрежа в сянка за плащане и улесняване на руски операции под прикритие. Марсалек е обвинен в измама за близо 2 милиарда евро.
"Очевидно още през 2015 година двамата вече бивши служители на вътрешното разузнаване - Егисто От и Мартин Вайс - са предавали чувствителна информация на Русия чрез Ян Марсалек. Година по-късно се появява следващото предупреждение за шпионаж, но то е било отправено към Мартин Вайс, тогава ръководител на един от отделите в разузнаването, и съответно е потънало. През 2017 година постъпва нов сигнал, в резултат на който Егисто От е уволнен, но с толкова слаба обосновка, че съдът го връща на работа. Тази сага се точи от години, но размерът на скандала става ясен едва сега - след информацията от британските служби за разменени над 80 000 съобщения между лидера на българската група, Ян Марсалек и Егисто От, което доведе до ареста на От."
Информацията, за която говорите, се отнася до клетката във Великобритания около Орлин Русев и още петима български граждани, които са обвинени в шпионаж в полза на Русия. Как обаче си обяснявате, че двамата служители на австрийската служба за защита на конституцията, т.е. вътрешното разузнаване, са предавали на руските служби чувствителна информация, данни от служебни телефони на правителствени служители и откраднати криптирани компютри години наред, без да бъдат задържани и обвинени в шпионаж?
"Според мен случаят е бил подценен, а и задържаният наскоро Егисто От е успявал добре да прикрие дейността си. Но има и още нещо - през 2017 година на Путин и Русия, но и на шпионажа се гледаше с други очи."
Казвате, че Австрия е лесна жертва за руските служби? Известно е, че Виена се смята за столицата на международния шпионаж.
"Така е. Освен това, австрийските служби са слабо развити, служителите не са добре обучени и като цяло недостатъчно. Пък и да не забравяме, че в годините, за които говорим, във Виена управляваше правителство, което беше много отворено към Русия. През 2016 година крайнодясната Партия на свободата сключи официален договор за приятелство и сътрудничество с партията на Путин "Единна Русия".
Наскоро, след смъртта на Алексей Навални, в редакцията на "Фалтер" сте получили един шестстраничен документ, кръстен: "Дейността на Русия в Австрия". Вие публикувахте обширен материал, в който казвате, че авторите са изключително добре информирани. Това се случва обаче и в политически критичен момент за Австрия - крайнодясната Партия на свободата на бившия вътрешен министър Херберт Кикъл е напът да спечели парламентарните избори тази есен - в допитванията партията води с близо 10 процента разлика пред консерваторите на канцлера Карл Нехамер и се радва на одобрението на всеки трети избирател. Какво пише в предадения Ви документ и кои са авторите, г-н Кленк?
"Авторите - имената им са известни на редакцията - са хора, които познават много добре руската общност във Виена. Информацията в тази папка е потвърждение на подозренията, които имахме за дейността на руските дипломати и представители на руски организации в Австрия. Те описват връзките на крайнодясната Партия на свободата с Москва - кой с кого къде се е срещал и какво е договорил, кои служители на руските представителства във Виена не са дипломати, а шпиони и т.н."
От какво естество са политическите обвързаности? И не е ли странно една националистическа партия да прокарва интересите на чужда държава?
"Например връзките на две основни австрийски партии - на Партията на свободата и на управляващата в момента Народна партия. Народната партия има икономически интерес да подържа добри отношения с Москва, а крайната десница е по-скоро идеологически близка с Путин. Помните ли Карин Кнайсъл, бившата външна министърка от Партията на свободата? Тя беше поканила Путин на сватбата си, а днес живее в Санкт Петербург и бълва оттам руска пропаганда в социалните мрежи. Докато беше министър, създаде паралелна служба за сигурност във външно министерство, а тогавашните й служители днес гърмят един след друг в разследването на шпионския скандал около От и Марсалек. Политическа близост демонстрираше и Ханс-Кристиян Щрахе - помните аферата "Ибиса" и готовността му да продаде австрийска медиа на руснаците, за да си осигури медиен комфорт. Тази политическа близост на крайната десница се дължеше на възхищението от управление със сила, от мъжкарската политика на Путин като пълно противоречие на либералната и слаба в техните очи Европа. А икономическият интерес на консерваторите от Народната партия се дължи на зависимостта на Австрия от петролните и газовите доставки от Русия. Австрийският концерн OMV сключи дългосрочни договори за доставка с "Газпром". Нито Стопанската камара, нито ръководството на OMV виждаха тогава някакъв проблем в това обвързване. Те дори искаха да превърнат Австрия в "демократура", както се изразяваха тогава, по подобие на Русия."
Известни са няколко случая в близкото минало, когато депутати от "Партията на свободата" внасяха в парламента законопроекти, обслужващи руски интереси, например за отмяна на европейските санкции срещу Москва, след като Русия нахлу в Украйна. Има и немалко основания да се вярва на медийни публикации, че тези крайнодесни депутати са получавали немалки суми за това - говори се за около 20 000 евро. Председателят на Партията на свободата Херберт Кикъл повтаря до днес, че това не отговаря на истината. Той обаче - в качеството му на вътрешен министър през 2018 година - също е бил предупреден, че в службите има пробойна, че служители шпионират в полза на Русия. Какво се случи след това предупреждение?
"Предупреждението идва от служители във вътрешното разузнаване, а резултатът е, че Кикъл уволни тогавашния директор и нареди претърсване на цялата сграда. Странното е, че претърсването беше организирано от споменатия вече няколко пъти Мартин Вайс, който с помощта на руския шпионин Ян Марсалек успя да се укрие в Дубай."
Как се отразява този скандал на сега управляващата "Народна партия" в навечерието на парламентарните избори в Австрия? От медийните изяви на вътрешния министър Герхард Карнер оставам с впечатлението, че той се опитва да прехвърли на крайната десница цялата вина за руското проникване в службите, която - ако изборите бяха днес - щеше да ги спечели с комфортна преднина.
"Така изглежда. Шпионският скандал трябва да бъде разглеждан в две плоскости. Едната се отнася до пропуските в службите. А другата - до политическото влияние на Русия върху Австрия. Въпросът е дали то е било подценявано? От това, което знаем днес, дейността на службите в полза на Русия е била неглижирана и вината за това носи и Народната партия, която с изключение на година и половина управлява вътрешното министерство от над 20 години."
Заради шпионския скандал канцлерът Карл Нехамер свика тази седмица националния съвет по сигурността. Поиска го всъщност министърът на правосъдието на Австрия Алма Задич от по-малкия коалиционен партньор на Нехамер - Зелената партия. Тя обеща в отговор на разкритията кабинетът спешно да преразгледа австрийското законодателство за шпионажа. Очаквате ли политически последствия?
"Не. Не и преди изборите. Нито някой ще подаде оставка, нито някой ще бъде уволнен. По-скоро се надявам, че скандалът ще предотврати назначаването на вътрешен министър от крайната десница след парламентарните избори. Ще пострада авторитетът на Австрия. В крайна сметка арестуваният Егисто От е използвал контактите си в чуждите служби, за да служи на Москва. Очевидно Австрия не е в състояние да пази тайните на партньорските служби."
Ще има ли нови разкрития?
"О, да. Това е само началото."
А ще се прочистят ли службите? Защото ключовата информация за ареста на Егисто От дойде от чужбина - от Великобритания.
"Доколкото познавам моята родина Австрия - едва ли. На Егисто От ще бъдат повдигнати обвинения, но Мартин Вайс успя да се скрие в Дубай. Не мисля, че ще има други обвинени. Това, което сега излиза на повърхността, се чете като кримка от времето на Студената война, но всъщност е много страшно. Проследяването на Христо Грозев и претърсването на апартамента му е част от лова на враговете на Кремъл, които разкриха опита за отравяне на Алексей Навални. Който познава методите на Путин срещу критиците му може да си представи какво е можело да се случи, ако при претърсването на жилището на Христо Грозев той или някой от семейството му е бил там."
От жилището на Христо Грозев във Виена е откраднат стар преносим компютър и няколко празни флашки. "Очевидно са търсили информация - най-ценната разменна монета в средите на тайните служби", смята проф. Зигфрид Беер от университета в Грац, основател и директор на Австрийския център за анализи на разузнавателните служби.
Надявали са се да открият подробности около контактите на Грозев, довели до разкритията за неуспешния опит на руската Федерална служба за сигурност ФСБ да отрови Навални. Потвърждение на тази теза е фактът, че откраднатият лаптоп е от същата марка, както лаптопа, който се вижда във филма "Навални".
"Ние май пак сме там, където бяхме преди две години - Австрия отново губи крехкото доверие на службите на големите ни партньори, без които сегашният случай нямаше да бъде разкрит. Ние сме малка държава, която така или иначе зависи от информацията от партньорските служби. На всичкото отгоре нашето разузнаване години наред беше неглижирано - както като обучение на кадрите, така и като заплащане. А когато някой не се чувства оценен на работното си място, търси изява другаде", казва днес проф. Беер.
Това не е ли много просто обяснение?
"Да, това е само част от обяснението. Атмосферата в службите от години е отровена. Кадрите не се чувстват добре обгрижени и така стават лесна плячка за руските вербовчици. Може да Ви звучи твърде опростено, но понякога сложните неща са много прости в същността си. Другата, вероятно по-съществената част, е колаборацията с Москва. Войната на Русия срещу Украйна настърви руснаците още повече, но пък те намериха благодатна почва в Австрия, особено в лицето на някои партии, като крайнодясната Партия на свободата. Известно е, че нейният сегашен председател и бивш вътрешен министър се опита политически да подчини вътрешното разузнаване."
Първите съмнения около Егисто От са още през 2017 година. Ако може да се вярва на медийните публикации около този шпионски скандал, арестът в края на март се дължи на информацията от британските служби - от разменените съобщения между българската шпионска клетка там около Орлин Русев и Ян Марсалек става ясно, че има пробив в австрийската агенция за сигурност.
"Точно така. Първоначално беше казано, че има съмнения, но не и достатъчно доказателства. Колко добре се е прикривал Егисто От, и особено що се отнася до връзките му с Ян Марсалек, ми е трудно да преценя - нямам достъп до разследването. Но не вярвам да е толкова добър, колкото двойните агенти от годините на Студената война, че да върти на пръста си разузнаването близо 5 години. Пък и сумите, които е получил за службата си в полза на Москва, не са зашеметяващи. 20 000 евро за криптиран компютър наистина не е много в този бизнес."
В този скандал е замесено още едно българско име - на журналиста Христо Грозев. Той напуска Виена, след като е предупреден, че сигурността му не е гарантирана. Русия го обяви за международно издирване. В свои показания пред австрийските разследващи Грозев твърди, че е получил информация, че е бил в списъка за ликвидиране. Наистина ли е имало опасност за живота му?
"Мисля, че да. Както знаем от опита за отравяне на Навални и много други случаи, руските агенти в чужбина не си поплюват. Христо Грозев живя много дълго във Виена. Тези дни вътрешният министър Герхард Карнер заяви, че сигурността на Грозев през цялото време е била гарантирана. Но някак не му вярвам. И Грозев не му е вярвал. Иначе нямаше да напусне Виена. Кой би могъл да спре руските агенти, които - както знаем - са знаели къде живее и са влизали в жилището му?"
Каква чувствителна информация интересува руските служби в Австрия? И какво промени войната срещу Украйна?
"Има много информация, която руските служби търсят - не само за Австрия, а за целия регион. Виена е идеалната локация - обърната е и на изток, и на запад. В Австрия може да получите всякаква информация, която е от интерес за руснаците. Виена е седалище на редица международни организации. В Австрия са представени куп водещи световни компании. Тук имате достъп до всякакви западни технологии, които са от особен интерес за руснаците.
Като историк трябва да кажа, че Съветският съюз беше може би най-влиятелната окупационна сила в Австрия след края на Втората световна война. Опасността Австрия да се превърне в сталинистка държава беше реална. През десетте години от края на войната до основаването на австрийската република Виена се превърна в плацдарм на западните и съветските тайни служби. Съветските окупатори се изтеглиха едва след създаването на републиката през 1955 година. Русия като приемник на Съветския съюз остава световна сила, гарант на сигурността на неутрална Австрия. А това определя австрийската благодарност до ден днешен. Това е и обяснението за предпазливата политика на Виена към Москва.
Всички досегашни австрийски правителства, независимо коя партия е била на власт, са имали една основна мисъл за отношенията с Русия - да не разгневим Кремъл! Така беше докато Русия не нахлу в Украйна и Путин не показа истинското си лице.
Австрийците всъщност би трябвало най-добре да разбират украинците - това, което им се случи, ние го преживяхме с "аншлуса" през 1938 година. Но днес в Австрия има една партия - Партията на свободата - която очевидно е забравила историята. У нас подкрепата за крайната десница е почти 30%. И това е много тъжно."
