Масовите преселения на българи в Бесарабия стават на няколко вълни от края на XVIII и първата половина на XIX век. За последните два века българските селища попадат в границите различни държави 9 пъти. Това, както и влиянието от езиковото обкръжение и доминираща култура, води до осезаеми промени в картината на имената им.
Д-р Татяна Брага, гл.ас. в Секцията по история на българския език на Института за български език, е потомка на бесарабски българи. Родена е в Болград, смятан за столицата на българска Бесарабия. Интересът към откриване на собственото родословие я отвежда до задълбочено проучване на документи и данни от официални преброявания на населението от 1818, 1835 и 1850 година.
Сравняването на данните показва ясно как са се променяли имената на сънародниците ни през годините.
Първите преселници са записани по семейства – главата на семейството и неговата челяд, включително и съпругата – най-често с малко име и родово (фамилно). Много от фамилиите са запечатали формата, приета в османските регистри (Чолакоглу, Манологлу). Постепенно имената се привеждат към тричленната руска именна система, жените също „получават“ бащино име.
Картината на личните имена също търпи значителни промени. При мъжките преобладават християнските имена на светци – Иван, Георги, Димитър, Тодор (често с разновидности като Иванчо, Митьо, Димо и т.н.). Те търпят промени според влиянието на доминиращия език – Георгий, Дмитрий, Пьотр, Петро, Фьодор).
Картината при женските имена е различна. Те са предимно от славянски народен произход – пожелателни и защитни. Ако при първото преброяване най-често се среща името Стойна, следвано от Ивана и Димитра, при следващите се появява Мария, Елена.
Трябва да имаме предвид и, че записалите именатана преселниците, най-вече местни свещеници, не винаги са били твърде грамотни, а и може да се предполага, че са „чували“ имената според местната традиция,т.е., ако човекът се е казвал Стефан, е бил записан като Степан, Петър като Пьотр или Петро, Тодор като Фьодор, Илия като Иля и т.н. Неколкократното преминаване от една държавна власт в друга също е сложило отпечатък (пряко волята на самите българи) върху „официалните“ им по документи имена.
В този контекст желанието на бесарабските българи, които придобиват българско гражданство и документи, да могат автоматично да запишат имената си с български облик, без да е необходимо да минават през съдебна процедура, е напълно логично и оправдано. Още повече, че те са имали това право до 2010 г. За това призовават в писмо до институциите от културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец".
Чуйте повече в звуковия файл
