Дългоочаквана и вълнуваща приятелска среща в една морска лятна вечер събира вечните архетипни герои, за да разкажат чрез музика, танц и много игра за сладко-горчивото в живота. За първата, но и за старата любов, за възходите, но и за паденията, за прошката, но и за обидата, за разделите и за събиранията, но най- вече за едно вечно и искрено приятелство. В този разказ участват актьорите, оркестърът, хорът и балетът на Националния музикален театър. От неговата сцена всички те заедно ще питат "Здравей! Как си, приятелю?".
Емблематичната и обичана от всички поколения песен на "Тоника" вече ще живее и като мюзикъл. Премиерата на спектакъла, който вплита в себе си нови аранжименти на едни от най-красивите песни на композитора Стефан Диомов, е на 20 и 21 април.
22 негови песни ще разказват лична история за любов и приятелство, сред които "Когато си от мен далече", "Кръчмата накрай града", "Ако помниш", "Мойта малка дъщеря", "Усмихнат ден", "Хълмът с лудата трева", "Очакване за пролет", "Старата игра", "Разказвай ми, слушам те", "Искам тази нощ нещо да ти кажа", "Приятели", "Обещания", а на ще финала звучи "Навън е ден".
"Много се радвам, че не са използвани само хитове, най-популярните парчета, които на всички да са им втълпени в главата и повтаряни, чувани откъде ли не. За мен имаше изключително много нови песни и се радвам, че се запознах с тях през интерпретацията на артистите на сцената. Аз не съм обременен с това как са били изпълнени преди в първоначалния си вариант. Но самата тема на мюзикъла "Здравей! Как си, приятелю?" е за комуникацията между поколенията, за различията в разбиранията, поколенческите разлики и изминалото време. За това, че всъщност е важно да запазим детето в нас, да запазим играта и емоциите, независимо от годините, на които сме. Те са все едни и същи, любовта е любов", каза в "Какво се случва" асистент-режисьорът на мюзикъла Севар Иванов.
Той и актрисите Кръстина Кокорска и Олга Динова разказаха за сериозността в създаването на забавляващия жанр музикален театър. В него изкуствата също комуникират и изграждат връзка. Актьорите имат задачата с еднаква емоционалност, енергия и отговорност да пеят, танцуват и играят, за да достигне историята до сърцата и съзнанието на публиката.
"Предизвикателствата са да се намери мярката и искреността на това, което се споделя, и най-вече на това, което носи музиката, сътворена в съзнанието на този страхотен български композитор Стефан Диомов", обясни режисьорът на "Здравей! Как си, приятелю?" Камен Воденичаров.
По негови думи това е смразяващо задължаващо, но въпреки това целият екип се старае да предаде голямата любов към поколението от онова време, към българската музика, морето и Бургас. И макар България да няма големи традиции по отношение на мюзикълите, трудно изградени заради сложността на този жанр, а зрителите невинаги да успява да разкодират музиката, която в случая доразказва драматургията, магията е несравнима.
"Всичко трябва да изглежда като един видеоклип на живо, получаването на синхрона е тежка задача, но се надявам да се получи. Този спектакъл ще расте – допълва Воденичаров. – Опитваме се да оберем дотолкова нещата, че да бъдат ясни и категорични. Това, което са диалозите, да е реалността, а това, което са песните, да е фикцията, фантазията, да е мечтата и творчеството. Мисля, че зрителите ще се опитат да разчетат нашия код."
Режисьорът, както и актьорите в мюзикъла, на които всъщност се отдава заслуженото с този спектакъл, отличават работата на младия, но вече утвърден маестро Георги Милтиядов, който е и диригент – постановчик.Негови са аранжиментите и оркестрацията по песните на Стефан Диомов.
И все пак тази история за любов и приятелство напомня, че имаме нужда да си говорим повече. За Камен Воденичаров тя носи и лично посвещение.
"Музиката и изкуството е онова, което може да ни обедини и да ни накара да разберем и по-малките, и комшиите, които са на различно мнение. Чрез песента, която пеем заедно, можем да видим, че всъщност имаме четири-пет неща, а те са и стотици, в които сме на една и съща страница, както казват англичаните – on the same page. На една и съща вълна казваме ние в България. Това трябва да дойде от сцената, от екрана, от уличното изкуството, от високото изкуството на балета и на фестивалното кино. Хората на изкуството трябва да строят мостове и да подават ръка. Това е нещото, което се опитваме да присъства в нашия спектакъл. И както казваше моя татко, който си отиде съвсем наскоро от този свят: "Трябва да се правят хубави работи. Абе… това да е хубава работа!". Това се опитвам да направя и аз и наистина посвещавам моята работа в цялата тази магия на Борис Воденичаров, моя баща."
В изкуството на мюзикъла съществува и приятна конкуренция между различните изкуства, които си общуват в него, смята и вторият асистент-режисьор на "Здравей! Как си, приятелю?" Йоанна Стоянова, която е отговорна за хореографията в спектакъла. Тя говори за нуждата от ритъм и пластика и за това как можем да изтанцуваме онова, което не можем да кажем.
Идеята за премиерния мюзикъл е на директорката на Музикалния театър Еделина Кънева, а либретото е на Юрий Дачев. Диригент на постановката е и маестро Дориан Молхов, а сценографията и костюмите са на Николина Костова-Богданова.
Снимки: ФС на Националния музикален театър "Стефан Македонски"
