Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Още един ден повече …

Февруари е най-късият месец от годината, има 28 дни през обикновена година и 29 дни през високосната година, каквато е 2024-та. Февруари е единственият месец с по-малко от 30 дни. Но, има държави, в които е използвана датата 30 февруари. 

Д-р Ирина Йовчева, председател на НЧ „Пробуждане-2022“ село Шипочано, общ. Кюстендил от името на читалището отправи предизвикателство към слушателите на Радио Благоевград с въпроса: Ако имахме още един ден повече в нашия живот, какво бихме направили? Слушателите го приеха и споделиха, че биха използвали един допълнителен ден от календара за срещи с приятели, за четене на интересна книга, за дълго отлагана работа, за гледане на филм, за пътуване или за почивка. Д-р Ирина Йовчева разказа интересни истории и малко познати факти, свързани с датата 30 февруари.

„Следващият път, когато саркастично отправите към някой репликата „ще се видим на 30 февруари“, имайте предвид, че историята наистина познава такава дата, а на многовековни надгробни плочи археолози са забелязвали даже и 31-ви. До момента са известни два случая, в които 30 февруари се е появявал в календара. През 1700 година Швеция планира преминаването си от Юлианския към Григорианския календар. За да се изравни с всички останали, империята решава да пропуска високосните години чак до 1740-а включително, вместо да пропусне наведнъж няколко последователни дни, както направили другите държави. Опитът се оказал неуспешен и през 1712 г. шведите отново се върнали на Юлианския календар, добавяйки еднократно 30 февруари в него, за да влязат в ритъма му. Окончателното преминаване на страната към Григорианския календар е през 1753-та, когато от 17 февруари е преминато директно на 1 март. Не всички приемат добре реформата. Според някои местни са откраднати 11 дни от живота им.“

30 февруари е съществувал и в Съветския съюз, в периода 1930-1931 г., в оформения революционен календар, включващ 5-дневни седмици и 30 дена във всеки месец. Целта му е била да елиминира неделята, за да няма почивни дни за работническата класа и да бъде постигната по-висока индустриална ефективност.

„Нека да погледнем и към древния български календар. Предполага се, че е създаден в периода между 10 000 и 2750 година преди н.е. (според Ал. Лудколев). Той също е съдържал 12 месеца. Как е била разпределена годината по дни в тези месеци не е известно, но се знае, че продължителността й е била равна на 365,2421875 дни (П.Петров). Изчислена с тази точност, годината в продължение на 88 496 години ще натрупа грешка от един ден и е много вероятно той да бъде прибавен към втория месец от годината. Така, ако той се нарича февруари, ще бъде с 30 дни“ допълва д-р Йовчева.Тя сподели за чиновническа грешка, според която на Земята живее човек, роден на 30 февруари!

Рождението му на тази дата се дължало на служителката от паспортния отдел в Сургут, която вместо да запише реалната дата 03 февруари, написва 30 февруари. Почти 20 години човекът живее спокойно с тази рождена дата, но проблемът се явява, когато трябва да си смени паспорта. След дълги проучвания и справки грешката е коригирана през 2003 г. и  човекът получава издадени действителни документи за самоличност.

Защо в календара липсва 30 февруари? Своята версия на това дава певецът Иван Радуловски в песента "Не си до мен", написана през 2011 година. Чрез своята лична история певецът обръща внимание на това, че 30 февруари е олицетворение на този кофти ден, който всички сме изпитвали след тежка раздяла. Той решава от тъга и болка да изтрие този ден.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Европейска нощ на музеите в Благоевград

С удължено работно време, безплатен достъп до експозициите и богата програма, Регионалният исторически музей – Благоевград отбелязва Европейската нощ на музеите и галериите в съботния ден, на 18 май.  По традиция инициативата започна с така наречената "Малка нощ", чиято програма бе посветена на детската публика. Официалното й откриване стартира в 14:30 с..

публикувано на 18.05.24 в 17:44

Геймингът и поведенческото пристрастяване

Дигиталните зависимости са част от поведенческото пристрастяване, към което се отнасят още хазарта, пазаруване, гледане на порно и всички производни идващи от дигитални устройства. На това мнение е психолгът Георги Млеканов. Проблемът с пристрастяването към електронните игри е със задълбочаващи последствия  за развитието на младите хора,..

публикувано на 17.05.24 в 14:40

Край на рекламите на хазарт

От днес, 17 май,  влиза в сила забраната на реклами за хазарт във всички медии, както и наличието на билбордове в близост до учебни заведения. Новият закон за хазарта въвежда почти пълна забрана на рекламите на хазартни игри в телевизии, радиа и сайтове. Той бе обнародван на 14 май в „Държавен вестник“. Според новия закон  хазарта се..

публикувано на 17.05.24 в 14:10

Дърворезбени кръстове – изкуство в миниатюра

Дървените кръстове с резбована миниатюрна в православните храмове в нашата страна са обект на изследването на д-р Вера Атанасова-Кавачева, уредник в Националния исторически музей. В ефира на Радио Благоевград тя обясни, че тези църковни предмети представляват интерес заради трудността на своята фина изработка и „защото свидетелстват за..

публикувано на 17.05.24 в 11:41

"Пойни птици" - стихове с аромат на барут и мащерка

Поетът Владислав Христов представи новата си книга с поезия „Пойни птици“. В изданието авторът е събрал свои стихове от последните няколко години. “Текстовете са свързани най-вече с това, което споходи света през последните две години - войната в Украйна. Нямаше как, като пишещ човек да не реагирам на случващото се. Другата част от стиховете са..

публикувано на 17.05.24 в 11:37

Мирена Станева: Опазването на културното наследство е мисия

Регионалният център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа в София е част от мрежата центрове на световната организация с основна задача да опазва и помага на държавите да изграждат своите политики по отношение на опазването на живото наследство. „ Това е признание за нашата дългогодишна културна политика, която подкрепя и опазва наследството  ни и по..

публикувано на 17.05.24 в 10:15

Държавите в ЕС харчат милиарди за дейности, вредящи на природата

Нов доклад на WWF разкрива, че държавите-членки насочват между 34 и 48 милиарда евро европейски субсидии годишно за дейности, които вредят на природата. Макар че тези вредни субсидии обхващат всички основни сектори на икономиката, основната част от тях произхожда от селското стопанство. Според ново изследване до 60% от..

публикувано на 16.05.24 в 10:45