Избрано от колекцията на Радио България...

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

| обновено на 16.04.20 в 18:46 БНР Новини

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената, плодородието и пролетното възраждане на природата. Християните са възприели оцветените в червено яйца като символ на Христовата кръв. А днес боядисаните яйца са неизменен символ на светлия празник Великден и част от неговата обредност.



Яйцата се боядисват сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота от най-старата жена в къщата. По традиция първото яйце винаги е червено.




Червеното яйце символизира плодородието и възраждащата се природа, – обяснява етнологът Димитър Василев от Националния исторически музей. – То е основният символ, който от една страна е свързан с плодовитостта, а от друга страна има апотропейна или магично-предпазна функция. Черупките на червеното яйце се използват в много обредни действия: поставят се на вратата срещу урочасване и магии, във вода, за да може след това от тази вода да пие болен човек. Слагат се в яслите при животните, за да ги предпазят от болести. Преди първата сеитба червените черупки се хвърлят в нивата. А червено яйце присъства и в украсата на обредните великденски хлябове. Затова червеното яйце е най-важното, а след него се боядисват и „пишат” останалите яйца.

Характерно за „писаните” яйца е, че се изписват с помощта на восък и специален инструмент за писане с восък (писалка), накрайникът на който представлява конус, през който изтича разтопеният пчелен восък. Използват се основно две техники. При едната яйцето предварително се разчертава на няколко части, след което с помощта на писалката и восъка се нанасят орнаментите, яйцето се потапя в боя и накрая восъкът се изтрива. По този начин яйцето е цветно с бели шарки. Или пък яйцето се боядисва два пъти – един път с жълта боя, а след нанасянето на восъка – с червена, и след свалянето на восъка се получава червено яйце с жълти орнаменти.



При другата техника яйцето остава бяло, небоядисано, като с восък се начертават само контурите, след което вътре се оцветяват различни елементи. За белите яйца се използва специален черен восък и една характерна техника с точици. Ето какво разказа още Димитър Василев:

От задължителните елементи обикновено има кръст, който е наложен от християнството. Има задължителни растителни орнаменти, а от животинските често се изобразява пилето, което е универсален символ на мира и на благоденствието. Освен това на яйцата се пишат и имена, най-често на деца, също така се изписва „Иисус Христос Спасител”, което също е привнасяне на християнски елемент.”

И още нещо интересно:

Писането на яйца не е уникална българска традиция, в доста славянски страни могат да се видят разновидности на този християнски обичай, – уточнява Димитър Василев. – Но това е много стара декорация. Не може да се каже точно кога е възникнала, но със сигурност в България се развива от втората половина на XVIII век и през целия XIX век, когато яйцата, освен чисто декоративна, имат и много силна обредна функция.



През последните 15-20 години се наблюдава възраждане на старинните обичаи, както и на технологията на „писаните” яйца. Много повече хора се запознават с нея и започват да я практикуват. Тук основна роля имат интересът към традициите, както и многото институции и музеи, които правят работилнички за „писани” яйца. Децата трябва да бъдат обучавани в този тип народна традиция, – убеден е Димитър Василев, затова всяка година Националният исторически музей организира ателие, в което децата безплатно имат възможност да украсят яйца по тази стара технология, а и да научат повече за традициите и обичаите на Великден под вещото ръководство на специалисти от музея и майсторката в писането на яйца с восък доц. д-р Светла Ракшиева.

Снимки: Десислава Семковска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..

обновено на 23.05.20 в 19:12

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..

публикувано на 24.09.18 в 08:35

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..

публикувано на 08.09.18 в 08:15

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..

публикувано на 15.08.18 в 09:50

"С хорá и песни край релсите тесни"

Зелените поляни около гара Аврамово – най-високата железопътна станция на Балканите, стават сцена на събора „Край теснолинейката“. Събитието е тази неделя (12 август), а инициатор и основен организатор е гражданско сдружение „За теснолинейката“. Тези, които следят новините, сигурно помнят как преди пет години едно момче започна битка с..

публикувано на 08.08.18 в 13:52