За представянето на "Реквиема" на Джузепе Верди имаше две обяви. В програмата на Телавивската опера той бе в поредицата "Литургична музика", а в програмата на Ерусалимския симфоничен оркестър, който тази година празнува половинвековен юбилей, е в цикъла "Оперни творби". В това няма грешка! Подобно на "Реквиема" на Моцарт и тази творба има драматична история, която се крие в самата ѝ същност. Първите две части са написани в чест на композитора Джоакино Росини и е трябвало да бъдат изпълнени за отбелязването на година от смъртта му. Но ръководството на Операта в Болоня отклонило това изпълнение, което щяло да бъде конкуренция на оперните спектакли. И наистина, и до ден-днешен част от теноровата партия и сопрановият финал се изпълняват концертно от певци, които искат да покажат гласовите си качества.
Когато най-накрая "Реквиемът" прозвучава през 1871 година, той бива подложен на сриваща критика. За нея критикът след години се извинява, а творбата на Верди е сред най-често изпълняваните по света. Наистина има всички белези и на оперно произведение с огромен хор (в Израел бяха съединили два хора – на Рамат Ган и Кибуцния) и пълен симфоничен оркестър. В своята интерпретация диригентът Фредерик Шазлен не толкова бе наблегнал на мъката в литургичния текст, колкото на гнева, на бунта. Добре му партнираха гастролиращите и в постановката на Вердиевата опера "Трубадур" певци: българката Светла Василева, албанският мецосопран Енкелейда Шкоза, аржентинският тенор Густаво Порта и баритонът от Грузия Михаил Колишвили. Заради ограничения брой представления публиката от ценители на тази част на творчество на оперния композитор бе дошла и от доста отдалечени селища на Израел с коли и автобуси. Аплодисментите бяха бурни, а финалната сопранова ария остави всички без дъх.
Беше доста изморително, защото репетирахме едновременно "Трубадур" и "Реквием" на Верди! Но публиката наистина го оцени много високо, сподели оперната звезда Светла Василева.
