„От една страна липсва регистър на регистрираните пчелини, което до много голяма степен би дало възможност за по-голяма сигурност, за по-голям контрол и върху заболяванията при пчелите и въобще върху производството на мед и на пчелни продукти. Втори проблем на сектора е нерегламентираният внос на нискокачествен мед, от Украйна и от Китай най-вече, което подбива цените на българските производители. На трето място е проблемът с нерегламентираните пръскания със забранени субстанции с препарати - хербициди и така нататък, и отравянето на пчелите“.
Най-важните акценти в законопроекта засягат реорганизация в Министерство на земеделието, храните и горите, където да бъде създадена специализирана дирекция по пчеларство.
„Проблемът се дължи на това, че няма достатъчно експертност в Министерство на земеделието по този въпрос“.
Обмисля се и облекчаване на бюрократичните изисквания към пчеларите и признаване на опрашването за екосистемна услуга:
„В много страни, особено в Съединените щати и Канада, основната дейност на пчеларите и източник на приходи е именно опрашването – сключват се договори между притежателя на пчели и земеделския производител и в резултат на това самият пчелар получава известни средства. Ние сме определили минималната цена за тази услуга, която сме фиксирана 5% от минималната работна заплата за пчелно семейство. Вече въпрос на разчет и на действия от страна на МЗХ е да намери механизма, по който ще бъдат извършени тези плащания“.
Регламентите в ЕС не са определили опрашването като екосистемна услуга на този етап, но Богданов се надява следващия ЕП да стори това.
Изкупните цени на меда варират между 3,80 лв. и 4,10 лв. за килограм. От ВМРО предлагат минимална изкупна цена, която да се равнява на 1% от минималната работна заплата за килограм.
„Смятам, че това е реалната цена на меда, която би удовлетворила и пазара, а би удовлетворила и самите производители“, смята той.
