Това каза за БНР Екатерина Баксанова от Правната програма на Института за пазарна икономика. Тя коментира и очакваните промени по отношение на предсрочното освобождаване и на съкратеното съдебно следствие, които се правят заради конкретни казуси:
„Има много фактори, които доведоха до сегашната ситуация, включително това, че се намираме в навечерието на местни избори, а политиците по всякакъв начин се опитват да яхнат определени теми и да използват емоциите на хората“.
Допреди няколко години предсрочното условно освобождаване е било само на една инстанция, а с предлаганите промени се предвижда процедурата да стига до върховната инстанция, изтъкна тя в предаването "Преди всички" по "Хоризонт":
„То е ясно, че това предложение е свързано с конкретния казус и със случая на Джок Полфриймън. Не виждам защо е необходимо, при положение че съдебен контрол има на две инстанции, а освен това в този процес участват прокурори, които не са поискали отвод на съдебния състав. Очевидно атаката срещу състава и най-вече срещу председателя Калин Калпакчиев изглежда да е съвсем лична. Не е случайно, защото Калпакчиев беше членът на ВСС, който още при избора на Цацаров постави много въпроси, които бяха важни да се изяснят по отношение на професионалната биография на Сотир Цацаров, а след това беше този член на ВСС, който инициира дисциплинарно производство срещу него след случая „ЦУМ-гейт“. Тоест, главният прокурор изглежда, че забавя, но не забравя. Третият член на състава - съдия Магдалинчева, е безспорен авторитет сред общността, но, тъй като е дъщерята на Боян Магдалинчев, представляващ ВСС, някак си остана извън радарите на медиите и политиците…“.
Именно Магдалинчева е съдията, постановила тежките присъди по делото „Наглите“ и не може да бъде упрекната в либерализъм по отношение на закона.
Eдна от своите функции на ВКС е да уеднаквява практиката на съдилищата и да издава тълкувателни решения, припомни Баксанова, според която „би било безсмислено“ върховната инстанция да се занимава с предсрочното освобождаване.
„В развитие демокрации законодателният процес се случва след сериозни анализи, особено когато става въпрос за наказателно право и наказателен процес“.
Анализите винаги се опират на задълбочени криминологични изследвания, а в предлаганите сега промени криминологията по никакъв начин не е застъпена, коментира тя:
„Това е симптом на друг сериозен проблем у нас - че няма ясна визия за наказателна политика на държавата“.
„Съдиите са нещо като белите кръвни телца на демокрацията и за момента ни дават доста добър урок по това как трябва да държим, когато има брутално нарушаване на принципа на разделението на властите. Струва ми се, че все още има сила в съда, която не може да бъде пречупена –говоря за независимите съдии“.
