Туристическа обиколка по места, свързани с някогашната еврейска общност, предлагат историческите музеи в Силистра и Русе. Съвместната им работа е по проект, посветен на 80 години от спасяването на българските евреи.
Теренните проучвания из градските пространства са продължили няколко месеца, за да бъдат систематизирани ключови топоси, обвързани с живота и дейността на общността. Паралелно с това са били реализирани и поредица от интервюта с евреи и с хора на достолепна възраст.
Формираните културни маршрути ще бъдат интегрирани в екскурзоводските услуги на музеите в Силистра и Русе, като това ще обогати техния съдържателен репертоар. Те имат и своя визуален израз в създадени за целта дипляни, а информацията ще бъде качена и на уебстраниците на музеите в двата крайдунавски града. Направени са така, че всички, които проявяват интерес, могат да обхождат местата и самостоятелно, без участието на екскурзовод, разказа проф. Николай Ненов, директор на Историческия музей в Русе.
"Имаме два културни продукта. Тези маршрути са елемент и по Закона за културното наследство. Събират в един разказ за града множество и различни хора.
Даваме една различна гледна точка – не какво официалните институции, архивите и музеите говорят за темата по спасяването на българските евреи, а възможност на самите хора да разкажат".
В Силистра ситуацията е по-различна от други населени места в страната.
"Важно е да отбележим тези места, защото те са общи.
След изселването на онези близо 50 хиляди евреи, те липсват от нашите градове, защото са безспорна ценност.
Имаме 8 спирки от маршрута в Силистра. Толкава са и спирките в Русе".
Първите исторически свидетелства за евреи в Силистра са от средата на 16-и век. От тогава до 1948 година, когато се създава държавата Израел – тук е имало между 200 и 500 души, каза д-р Наталия Минчева от музеят в Силистра.
"Имат своето присъствие в социално-икономическия и културния живот на нашия град. Допълват неговото културно многообразие.
Знакови са сградата на синагогата и мемориалният комплекс, посветен на Елиезер Папо".
Обиколката в Силистра започва от Регионалния исторически музей и площадчето, което е събирало децата от три махали – българска, арменска и еврейска. Разходката продължава по улица „Христо Смирненски“, където са се намирали голяма част от домовете на по-богатите евреи.
Къщата на Жак Ешкенази, от чийто балкон звучал шофар, с който евреите възвестявали настъпването на Новата година и сградата на синагогата, която от десетилетия е с друго предназначение, а в миналото е била едновременно молитвен дом и културно средище на общността.
Включени са и местата, където са се намирали еврейското гробище и Еврейската община, както и Мемориалният комплекс на равина Елиезер Папо, един от 12-те най - почитани равини по света – спасител на града от чумата преди близо двеста години.
За Вера Милева от историческия музей в Силистра проучването е било интересно, тъй като еврейската общност не е била обект на изследвания досега, за разлика от работата на специалистите по теми, свързани с българите, турците и дори с арменците в града. И синтеза между общностите според нея, трябва да бъде проучен по-обстойно.
"В годините преди Балканските войни успяхме да локализираме дори улиците, по които са живели. Хората от този списък бяха банкери, сарафи, житари, търговци, но и бедно еврейско население. Впечатлих се от тази ярка диференция между самите евреи".
