В Италия пристига преди 6 години, воден от любовта към филмовото изкуство и мечтата да стане добър режисьор. След като завършва театър и киномагистратура в университета "Ла Спиенца" в Рим, Борис Славчев започва да работи и като фотограф. Днес, 29-годишният режисьор може да се похвали с 2 документални и един игрален филм зад гърба си, с няколко международни награди и една изложба.
В момента живее в Рим и снима втората си късометражна игрална лента "Пътят на Нико" – история, повлияна от неореализма с изцяло италиански кастинг. "Много ми се иска да успея да бъда своего рода посредник между българската и италианската култура" – каза Борис пред Радио България. Затова започва да сътрудничи на Българския културен институт в Рим (БКИ) и да снима неговите събития. Така се ражда изложба "БКИ през обектива на времето", която през миналата година беше показана в изложбената зала "България" в сърцето на италианската столица.
Младият режисьор е автор на документалния филм "Заветът на Борис Христов", посветен на българския бас, работил през голяма част от живота си в Италия и определян като един от най-големите оперни изпълнители на ХХ век. Лентата представя живота и творчеството му, но не само:
"Във втората част разглеждаме дарението, което той е направил в Рим – неговата къща, която завещава на държавата ни, основавайки Академия по изкуство и култура. Проследяваме развитието на тази академия и как продължава да съществува и днес. Защото Борис Христов ни завещава нещо много по-значимо от самата структура на къщата и от тухлите. Той завещава една идея, един идеал – да развиваме не само операта, но и българското изкуство и култура, в държава като Италия, която е водеща в тази област" – казва Борис Славчев.
Първият късометражен игрален филм на Борис също е свързан с България. В него става дума за италианската и българската мафия. Продукцията се казва The Connection, а главният герой е български мафиот, който заминава за Италия. Лентата печели наградата на Fort Smith International Film Festival 2021 в САЩ за най-добър късометражен екшън, номиниран е на филмовия фест в Осака и е финалист на кинофеста в Чефалу в Сицилия.
Каква съпоставка може да се направи между българската и италианската мафия?
"Според мен в България не може да се говори точно за мафия, а по-скоро за организирана престъпност. Италианската мафия има по-дълга история. Там има много ясна йерархия и структура. За да влезеш в нея, трябва да бъдеш представен от други хора, има ритуал, който е със сакрални елементи. Докато при нас "режимът" е по-свободен, няма я тази лоялност, както е при италианските мафиоти, които наричат себе си "хора на честта" и имат цял кодекс как да се грижат за семействата и т.н. В България организираната престъпност е обединена само и единствено около бързата печалба и не се представя като "преследваща по-висши цели и ценности."
Според режисьора за България рядко се споменава в чужбина, хората свързват страната ни най-вече с негативни представи. "Например, чужденците често ми казват: "България е хубава страна, но сте много корумпирани" – не скрива разочарованието си Борис. И добавя:
"България почти не присъства в италианското ежедневие, много малко се знае за нас. И това смятам, че е наш проблем, че не успяваме да се презентираме. Имаме много какво да покажем на света, но за съжаление не сме намерили начин, по който да го предадем" – заключава Борис Славчев.
Снимки: Венета Николова, Елена Каркаланова, личен архив
Видео: Венета Николова
