Късно проговаряне, познавателни и поведенчески проблеми, хиперактивност, разконцентрираност… с подобни оплаквания все по-често в кабинетите на логопеди и психолози се озовават разтревожени родители, опасяващи се да чуят "страшна" диагноза за децата си. За щастие в много от случаите се оказва, че няма физиологични причини за подобни симптоми, а след разговор за начина на отглеждане на детето става ясно, че голяма част от времето си то прекарва пред екрана на телефона, телевизора, лаптопа.
Наблюдения от практиката си споделят в предаването "За думите" логопедите Станислава Мешинкова и Диана Лепоева от центъра "СдУМки". Според тях родителите стават все по-осъзнати и склонни да потърсят помощта на специалисти и в същото време масово се подценява пагубното влияние на електронните устройства върху развитието и здравето на децата.
За претоварените с работа и семейни ангажименти родители екранът осигурява мигове за отдих и спокойствие, за други е удобната "бавачка", помощник в храненето на злоядо дете, учител по така необходимия и престижен английски език. Българските деца не правят изключение от връстниците си по света. Според данни на ЮНЕСКО 93% от съвременните деца между 3 и 5-годишна възраст прекарват средно по 4 часа на ден пред екрана.
Вредите от ранното и безконтролно заседяване пред електронното устройство са доказани.
Д. Лепоева: "Езиковият дефицит е първият, който забелязват родителите, с късното проговаряне. И късното проговаряне всъщност води след себе си и останалите когнитивни нарушения на развитието… Не задържат вниманието си, трудно се концентрират, нарушено запаметяване, нарушения в емоционалната сфера също така. Много са комплексни нещата. Децата развиват агресивност – вербална, физическа, тъкмо от това безконтролно гледане… Имали сме случаи в практиката си деца, които по цял ден са оставяни пред устройство, пред телевизор, което за детската нервна система просто може да е пагубно."
Ст. Мешикова: "До тригодишна възраст устройствата не влияят изобщо благоприятно на психиката и на децата не трябва да се използват като стимулно средство дори при хранене… Вече между три и четиригодишна възраст е възможно по едни 15 минути децата да гледат, но това да бъде контролирано от родител, а след това вече с увеличаването на възрастта и времето се увеличава, но все пак отново е под контрола на родителя…и да бъде на български… Едно дете до 4-5-годишна възраст според мен не би трябвало да учи втори, чужд език, стига да не живее в двуезична среда… Защото дотогава говорът се формира и дотогава все още учим български език, учим как да комуникираме на български, на основния роден език."
Целия разговор чуйте в звуковия файл
