42 години стаж има в Музикалното училище и Музикалната академия. Свирила е по целия свят, има множество награди и най-вече - обич и уважение както от страна на публиката, така и на нейните ученици.
Интересна е историята ѝ и пътя към музиката. Съседите ѝ, когато била малка, имали деца, които са свирили на пиано. Тя слушала през оградата невероятните звуци и пожелава да види пианото. На камъните вкъщи е нарисувала клавиши, което забелязва баба й. Казва на баща й, но той бил непреклонен - дъщеря му трябва да стане математик - инженер. Според него това било бъдещето.
Така Ивелина Казанджиева не учи в музикално училище във Варна, а остава в родния Шумен. Но пианото само я намира. Забелязва я Венета Вичева, диригентът на хоровете в града "Родни звуци" и "Бодра песен" и я кани да посвири. Така 1965-та година става акомпанятор.
Тайно кандидатства с пиано в Консерваторията, но и с математика в МЕИ. Приемат я и на двете места. В крайна сметка баща й й дава благословия да продължи с музиката.
"Музиката трябва да се обича от цялото сърце и цялата душа. Само тогава резултатите ще бъдат добри."
Ивелина Казанджиева е удостоена със Златна лира от Съюза на музикалните дейци за високи педагогически постижения. Носител е на Кристална лира, Кристално огърлие от Съюза на българските танцови и музикални дейци. По повод 70 годишнината й Министерството на културата я награждава с почетен знак Златев век, печат на Цар Симеон велики - за принос в развитието на българската култура.
"Това е признание за този наистина дългогодишен труд с моите ученици."
Повече чуйте в звуковия файл.
