Фатма Саид е наричана от критиката “оперната звезда на арабския свят“ заради характерния ѝ тембър, красивата орнаментика в нейното пеене и стремежа й да среща и обединява различни култури, езици и музикални стилове в своето изкуство. Преди първата си изява у нас 33-годишната изключително красива дама даде първото си интервю за българска медия на предаването за музикално-сценични изкуства на БНР “Каста дива“.
Кога осъзнахте, че музиката е Вашият път?
Осъзнах го, когато започнах да уча музика като ученичка, когато научих повече за класическата музика и започнах да разбирам света на операта, на изпълнителското изкуство. Колкото повече учех, четях и посещавах концерти на професионални музиканти, толкова повече разбирах, че това е нещото, което искам да правя.
Как избрахте между тениса и музиката в училище? Трудно ли беше?
Не беше много трудно, но в един момент се почувствах объркана, защото нямах достатъчно време за всичко, което искам. Трябваше да се фокусирам върху едно нещо. Спомням си как започнах да се отказвам от тенис уроците и практиката си. Това беше малко трудно, да. Чувствах се объркана, но определено знаех, че най-силното ми желание е музиката.
Кой оперен певец Ви вдъхновяваше най-силно като дете?
Първата оперна певица, която започнах да слушам като малка, беше Мария Калас. Нейната “Травиата“, нейната “Тоска“. Слушах много Мария Калас, но трябва да отбележа, че тогава нямаше толкова възможности да слушаш различни певци, както сега. Трябваше да “свалям“ музика или когато баща ми пътуваше в чужбина, ми носеше дискове с класическа музика. В днешно време имаш толкова различни платформи в мобилния си телефон и можеш да слушаш всеки артист, когото поискаш! Преди тези възможности бяха много ограничени. Станах почитател също така на Анна Нетребко, която за мен е оперната дива на 21-и век. Започнах да си купувам нейните дискове, DVD-та, да я следя в youtube. Нейната свобода на оперната сцена, цялостното й поведение на една съвременна оперна дива много ме вдъхновяваше като малка!
След Висшето училище за музика “Ханс Айслер“ в Берлин сте продължили в Академията на Миланската Скала. Какво предизвикателство беше да сте първият египетски сопран, пял на тази престижна оперна сцена?
Бях много горда да представям моята страна на такава емблематична сцена, разбира се, но предизвикателството за мен и за всички останали колеги в Академията на Миланската Скала беше в това, че обучението там е много трудно. От теб се изисква много работа и в същото време винаги трябва да си на разположение. Разбира се, това е страхотна възможност, защото може да бъдеш извикан за някоя от големите продукции на Ла Скала. Това е фантастично и трябва винаги да си готов, във върхова форма. Не можеш да пътуваш и да имаш ваканции. Винаги трябва да бъдеш близо до театъра. Имахме много учебни продукции. Това бяха три години от живота ми, изпълнени с интензивен труд, но аз спечелих много от тях. Научих много, работих с фантастични оперни режисьори и диригенти. Оркестърът на Ла Скала е страхотен! Опитът, който получаваш там като млад оперен певец, не може да се сравни с никъде другаде по света. Така че аз съм много благодарна за това!
Вие имате много богат репертоар – барокова музика, оперна класика, песни, оперета... Какво избрахте за концерта в България?
Концертът в България ще бъде песенен рецитал. Песните са моя голяма страст. Обичам песенния репертоар и го изпълнявам от много години. Когато бях 13-годишна, най-напред се запознах с художествената песен, а след това с оперния репертоар. Обичам песенното творчество, особено музиката от 19-и век и германския песенен репертоар, който считам за най-важен в тази епоха. Композитори като Шуман, Шуберт и Брамс са били големи новатори с най-значим принос в развитието на този жанр. И така, ще започна концерта си в България с музика от Моцарт, който е един от любимите композитори. Освен това смятам, че неговото творчество е отлична основа за изграждането на един оперен певец и в музикално, и в техническо отношение. След Моцарт ще продължа рецитала си с песни от Шуберт и от Шуман, който също е един от най-любимите ми композитори. Оттам музикалното пътешествие ще продължи към Испания, защото съм голям почитател на Де Файя и испанската музика. Ще завърша с египетска песен, която ме представя като египетска класическа оперна певица.
Моля, представете ни Джоузеф Мидълтън! Има ли връзка с кралското семейство?
Мисля, че много пъти са му задавали този въпрос и отговорът е: “Не. Джоузеф Мидълтън няма роднинска връзка с кралското семейство.“ Работя с него от доста години и мога да кажа, че той се превърна в много скъп приятел за мен. Обичам да работя с хора, с които ставаме добри приятели! Нашето музикално приятелство с Джоузеф Мидълтън е много специално. Носи ми много радост възможността да музицираме заедно. Това, което правим на сцената, е наистина 50 на 50. Не бих могла да бъда самотна звезда без неговото забележително партньорство, което ми дава сигурност, подкрепя всички мои идеи. Всяка изява на сцената е предизвикателство, защото не можеш да предвидиш всичко, но ние заедно се впускаме в това приключение и за мен точно този е най-добрият начин да правиш музика.
Вие развивате много активно социална дейност. Защо това е важно за Вас?
За мен е важно се говори за това, че е необходимо да има класическа музика не само на концертната или на оперната сцена, но изобщо в живота на младите хора, дори и те да нямат желание да стават музиканти. Обръщам внимание върху това колко е важно да се изучава музика в училищата, в университетите и че това не би трябвало да бъде лукс, който могат да си позволят само богатите хора. Да имаш музика в живота си трябва да бъде право на всяко дете, защото, според мен, музиката прави човека по-добър! Музиката може да бъде вдъхновение и за един добър лекар или адвокат да се развива в професията си. Смятам, че музиката като цяло има много облагородяващо въздействие върху хората и трябва да бъде част от нашия живот.
Напълно съгласна съм с Вас! В България често цитираме Достоевски, че “красотата ще спаси света“. А бихме ли могли да кажем, че образованието ще спаси света?
Напълно вярвам в това! Напълно вярвам в силата на образованието! Напълно съгласна съм с Вас!
Предполагам, че вече работите по следващия си албум. Каква музика Ви вдъхновява най-много да запишете сега?
Точно сега подготвям следващия си албум. Той е фокусиран върху художествената песен, която, както вече споделих, е моята голяма страст. Със сигурност следващият ми албум ще включва много от това, което ще представя на рецитала си в България.
За какви роли мечтаете?
Мисля, че всеки сопран мечтае някой ден да изпълнява Виолета в операта “Травиата“ на Верди. С удоволствие бих пяла Мими в “Бохеми“ на Пучини. Тоска също би било чудесно, Мелизанда от “Пелеас и Мелизанда“... Имам толкова много мечти и не знам дали ще успея да направя всичко в един живот, но това са мечти!
Вашият път съчетава много различни култури. А каква е любимата Ви кухня?
Мисля, че италианската кухня е просто фантастична! Бих могла да живея само на пица до края на живота си, ако съм в Италия. Също така обожавам сирената. Като цяло италианската, средиземноморската кухня е невероятна! Начинът, по който приготвят различните сирена, паста, ризото… – обичам италианската кухня!
Какво е Вашето послание към света и към българската публика в частност?
Бих искала да кажа на българската публика, че очаквам с нетърпение да дойда скоро в България. Искам да благодаря на Соня Йончева за поканата да участвам в поредицата концерти “Съкровени гласове“, която е една чудесна инициатива. Много уважавам Соня Йончева като оперен артист и като човек. Тя също е един от оперните певци, които са ме вдъхновявали в моя път и затова поканата й означава много за мен! Надявам се, че българската публика ще хареса програмата, който ще й предложа. Това ще бъде първото ми гостуване в България и затова съм изключително развълнувана!
