На книжния пазар излезе "От кражби до убийства. Криминалните престъпления - 1944-1989" на Стефан Иванов, историк, автор на изследване за престъпленията в България.
Иванов, зам.-директор на столичното 149-о училище и бивш съветник в СОС, цели да развенчае мита, че в онези години е било по-добре, живяло се е по-спокойно и не е имало престъпност.
"Историкът има мисия да изследва неизследваните пространства. Парадоксално е, че от най-новата ни история е неизследвана и точно по тази тема няма изследване за нито един период, нито за Царство България, нито за социалистическа България, след това и за съвременна – посткомунистическа България. Така отнякъде трябваше да се започне. Това е огромен труд, обхващащ 45-годишен период за изследване", сподели в интервю пред БНР Стефан Иванов.
Информацията за излезе "От кражби до убийства. Криминалните престъпления - 1944-1989" той е събрал по единствения възможен начин за историческо изследване, на базата от активните източници, на спомени на хора от онази епоха и най- вече на запазените статистически данни.
"В книгата над 90% от данните излизат за първи път. Изследвам четирите основни вида криминални престъпления – умишлени убийства, изнасилвания, кражби и грабежи. За първи път публикувам данни за техните стойности по години.
Втората глава е за характеристиките на тези престъпления. Третата е най-интересна за това, как са се борили всички органи и най-вече МВР да няма престъпност и да бъдат разкрити престъпленията", сподели авторът на изследването.
Той обясни, че анализът му показва, че всички хората, живели в тези години "са били лишени от реалната картина за състоянието на криминалната престъпност".
"Много от хората, които слушат сега ще се върнат в своите спомените и ще разказват, колко спокойно е било тогава. Ами, било е спокойно, защото просто не сме знаели истинската картина. А тя е, че не натъкнах на страшно много тежки престъпления, които са били неизвестни – серийни и масови убийства, брутални изнасилвачи, с над 200 изнасилвания, на цели банди, които са върлували, предимно от млади хора, по градинките, които късали синджирчета и обеци от жените", разказва Стефан Иванов.
"Един от най-големите проблеми, които са в първите години след 1944 г. е от ромския етнос, защото тогава има хиляди странстващи роми, неустановени на едно място, вършат престъпления и не ги хващат. Не са имали паспорт и се прави насилствена паспортизация. Някой от тях умира и друг му взима паспортите. После има едно министерско постановление, което задължава ромите да отседнат някъде и местните власти да им намерят работа", разказа авторът на "От кражби до убийства. Криминалните престъпления - 1944-1989".
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
