Френският институт в България организира серия от дебати на спортни теми, свързани с предстоящите Олимпийски игри в Париж. В един от тях на тема "Равноправието в спорта между мъжете и жените" участва и г-жа Никол Абар - бивша френска футболистка, активистка за равноправие между половете в спорта. Тя даде специално интервю за БНР след участието си в дискусията.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
- Госпожо Абар, като бивша футболистка направо започвам с въпрос за футбола. Коментира се различното заплащане на мъжете и жените в най-популярния спорт. Има ли равенство, според Вас?
- Когато футболистките са в националните си отбори и носят фланелките на своите национални отбори, федерациите могат да плащат еднакви възнаграждения на мъжете и на жените. И мисля, че е нормално това да се случва. Разликата идва от рекламните договори, които са по-големи за мъжете, отколкото за жените и това е оправданието да се плаща повече на силния пол. Но тъй като тук говорим за обществения сектор, тоест за държавата, можем да изискваме от федерациите да компенсират жените от собствените си бюджети за разликите, които има изначално между заплащането на мъжете и жените. Въпросът не би трябвало да се поставя. Национален отбор трябва да означава равенство на заплатите.
Но при клубовете нещата стоят коренно различно. Не знам как е в България, но във Франция клубовете са акционерни дружества и там се влиза в бюджета на тези дружества. И тук при мъжете има продажба на фланелки, телевизионни предавания на мачовете, спонсори, чиито имена стоят на екипите , така че тук е невъзможно да се заплаща еднакво на мъжете и на жените. Как да си представим, например във Франция, че ще се плащат същите пари на една жена във футбола, като на звездата Килиан Мбапе? Не е възможно. Затова трябва да се работи върху това изявите на жените във футбола да са видими. Да се търсят и намират спонсори и за тях, които да инвестират в женския футбол. За тези цел женските мачове трябва да бъдат предавани по телевизията. Те трябва да са в медиите и да си гледани от хората по телевизията.
- Един малко провокативен въпрос. Неотдавна се игра един приятелски мач. От една страна бе четвъртодивизионният тим от английската футболна лига, всъщност уелският Рексъм, съставен основно от ветерани и двама-трима актуални футболисти. А от другата бе националният отбор на САЩ, един от най-силните в света при жените. И знаете ли при какъв резултат завърши мачът? 12:0 за мъжете от четвърта дивизия с ветераните в състава. Още ли можем да говорим за равенство между мъжете и жените във футбола и спорта?
- Да. Винаги ни карат да правим сравнения относно постиженията на мъжете и жените. Заместник-министърът на спорта Даниела Дашева го каза. Няма как да променим разликите във физическо отношение. Във физическо отношение женските тела винаги ще останат по-малко мощните, по-бавните от тези на мъжете. Така че е грешка да се организират подобни мачове. Няма смисъл от такива мачове. Целта трябва да е да се гледа един спортен спектакъл, който да се практикува както от мъже, така и от жени. Няма смисъл женските отбори да се мерят и състезават с мъжки. Мъжете винаги ще бъдат по-едри, по-атлетични, по-мускулести, по-мощни, по-бързи. Не това трябва да се гледа. Трябва да се гледат положенията в мача, как се търси топката, техническите качества, добре ли се контролира топката, хубави ли са пасовете, дали има красиви технически жестове, има ли задни ножици, укротяване на топката на гърди. Трябва да се забрави, че това са жени, а просто зрителите да се наслаждават на футбола. Това има смисъл.
- ОК, нека сега да поговорим генерално за спорта във връзка с наближаващите Олимпийски игри. Знае се, че ще има паритет между участващите мъже и жени на олимпийските игри, ще бъдат 50:50. Явно някакво равенство мъже-жени вече е постигнато. Но знаете ли, че единственият олимпийски спорт, в който няма да има представителство на единия от двата пола е със знак минус за мъжете. И това е художествената гимнастика, където има само жени. Искам да кажа - добре е да се видят и двете гледни точки, говорейки за равенство между половете. Някои твърдят - художествената гимнастика има повече дамски черти като спорт. Но примерно вдигането на тежестите или културизмът нямат ли предимно мъжки черти?!
- Просто е. Заради общия манталитет е по-трудно за едно момче да практикува да кажем така - "женски" спорт, отколкото за едно момиче да практикува "мъжки" спорт. Даже в неговото семейство може да има опасения относно сексуалната ориентация на момчето. Обратното също е валидно, но не в такава степен. Според мен всички спортове може да бъдат практикувани както от мъже, така и от жени. Едно бебе, когато е на килима, то се върти, търкаля, прави един вид гимнастически упражнения. Ако това му харесва на него или на нея, впоследствие той или тя ще развие тези си умения, като практикува дадения спорт. Но стереотипите в семейството ще повлияят на момчето или момичето да избере или не съответния спорт. До манталитет е. Затова казвам - оставете децата сами да изберат какво харесват. Всички спортове трябва да са достъпни, както за момчетата, така и за момичетата.
