Френският институт в България организира серия от дебати на спортни теми преди Олимпийските игри в Париж през лятото. Един от тях бе озаглавен: "Равноправието в спорта между мъжете и жените". Сред участниците в дискусията бе французинът Браим Анур, двукратен световен шампион по френски бокс, известен още като савате. След края на дебата той даде специално интервю за Българското национално радио.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
- Говори се за равенство между половете в спорта и повечето активисти в тази сфера са жени. Но не мислите ли, че имаме основания и ние, мъжете, да се оплакваме от липса на равнопоставеност? Например, единственият олимпийски спорт, в който няма и двата пола, е художествената гимнастика, там няма мъже.
- Да, това е валидно в двете посоки, двустранен процес. Не само жените търсят участие в да ги наречем "мъжките" спортове, но също така и обратното е факт. Трябва да се отърсим от чуждите погледи, за да не казваме този спорт е запазен само за мъжете, или пък онзи само за жените. Имаме да наваксваме в това отношение. Разбира се, по-лесно е да кажем, че трябва да приобщим жените към мъжките практики, по-очевидно е някак си. Но е валидно и в двете посоки. Но когато говорим за мъже в художествената гимнастика - това може би ще отнеме малко повече време. Според мен, не трябва да търсим непременно да има 50:50 или абсолютно равенство между половете навсякъде. Трябва да им оставим възможонстта и на едните, и на другите за свободен избор. Трябва да се премахнат спирачките, които сега пречат на някои да прекрачат прага на спортния комплекс.
- Някои спортове, силовите най-вече, носят на пръв поглед мъжки черти, но се практикуват от жените. Докато, ето, в художествената гимнастика, който видимо притежава женски черти като спорт, мъже няма...
- Да, тук говорим за кодове. Ще дам пример с бокса. В Куба, например, допреди няколко години нямаше женски бокс, там практикуваха само мъже. Едва напоследък и в Куба бяха създадени дамски отбори по бокс. Идеята на кубинците беше, че жените нямат място на ринга, защото е силов спорт, защото е опасно за тях и те не бива да го практикуват. Така че, макар и частен случай за Куба, тук говорим за същото нещо, като за мъжете в художествената гимнастика изобщо. Просто манталитетът трябва да еволюира. Но боксът за жени е включен в програмата на Олимпийските игри отскоро, от две-три Олимпиади насам. Не толкова отдавна. Тук говорим за един спорт с изразено мъжки черти.
- В Западното общество равенството между половете в спорта е постигнато, ако не изцяло, то в голяма степен. Но има места по света, където ситуацията не се е променила в последните 100 години...
- Различните страни не се развиват в един и същи ритъм. Нещата са относителни. Например, във Франция жените получиха права да гласуват на избори през 1945 година. Не е толкова отдавна, нали. Но от 1945-а досега са изминали близо 80 години. Не може да твърдим, че за това време не е направено нищо в посока равни права за жените. Искам да кажа, нужно е време, за да се извърви пътят. Малко по малко стигнахме до сегашното положение. Други страни имат нужда също от време, за да извървяат своя път. Не казвам, че това не ме шокира, но пък трябва да им оставим време, за да наваксат своето изоставане.
- Както видяхме от епизодите от филма, която ни прожектираха във Френския институт, манталитетът и стереотипите не са се променили в последните 20 години. Мислите ли, че този процес ще отнеме време?
- Да, отнема доста време, това е така. Има сериозна съпротива, но това не означава, че трябва да се откажем от усилията ни в тази посока. Всеки трябва да го приеме за своя кауза и своя цел. Така постепенно ще се настани в главите на всички. Отнема време, разбира се. В институциите все още паритетът не е напълно спазен. Вижда се в някои спортни федерации също. За да може да се възприеме, трябва да се дават непрекъснати примери отгоре.
- Вашият спорт се нарича френски бокс или савате. Не е толкова популярен в света, обаче. Вие сте световен шампион и то сте печелили титлата в Пловдив, нали така? Но защо не е толкова известен в световен мащаб френският бокс, за разлика от английския вариант, който е олимпийски спорт?
- Вие самият го казахте. Не е едно и също да си олимпийски спорт и да не си олимпийски спорт. В исторически план френският бокс датира от началото на миналия век, но по време на двете Световни войни е имало периоди на пауза. След това френският бокс отново започна да се практикува, но навлязоха подобни дисциплини като кикбокса, фулконтакта, ММА. Когато има няколко близки спорта, това разпределя между тях вниманието на публиката. Що се отнася до организацията и шоуто, кикбоксът е по-полулярен в страни като САЩ, Великобритания, в азиатските държави също - а те са доста по-многолюдни.
- Ставали сте световен шампион в България, в Пловдив. Значи имате добри спомени от нашата страна?
- Да, действително имам добри спомени, защото спечелих титлата през 2018 година в Пловдив. Много добре ме посрещнаха тогава, състезанието премина отлично. Радвам се, че спечелих титлата тук. Един спорт се развива на базата на федерация и на посланици, които популяризират спорта. Този спорт ще се развие тогава, когато имаме повече такива посланици по света и те помогнат за популяризирането му.
