Преди още официално да стартира предизборната кампания 2 в 1, ние, обикновените избиратели, сме свидетели на грозни скандали, обвинения, подливане на вода между отделните политически субекти. Тези от нас, които не изключват телевизорите си, защото не искат да бъдат част от тази грозна игра, със сигурност предвиждат още по-тежки сцени между политиците, за да бъде задържано вниманието ни, да бъде контролиран интересът ни, да се повиши адреналинът ни или просто за да бъдем втвърдени електорално.
Обстрелът с политически послания се засилва предизборно, но всъщност не престава никога. Как политиците отправят своите платени политически послания в социалните мрежи, например? Как се създават "на тъмно" собствени мрежи за влияние, с които да бъдем манипулирани? Има ли етика микротаргетирането на гласоподавателите? За всичко това разговаряме в "Мрежата" с Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията.
Политикът като продавач на... надежда
"Методите на продажба са изключително префинени и най-често стремежът е да се скрие, че това е политическа реклама, т.е. целта е "да ти пробутат идеята" по такъв начин, че ти да я възприемеш като нещо, което отговаря на твоята гледна точка. И заради това говорим за явна и за скрита политическа реклама както в социалните медии, така и в традиционните медии.
В България има достатъчно знаци, че много голяма част от това съдържание, което би трябвало да бъде обозначено като платено съдържание в печатните медии, не носи такъв знак. В социалните медии е малко по-различна ситуацията. Ако вземем за пример Фейсбук, която е все още най-голямата социална медия в България, с най-много потребители, то ще видим, че там нещата се случват по два начина. Единият начин е вие да пуснете някакво съобщение, което е безплатно и стига до определен кръг лица. Това обикновено е пост, който носи някакво политическо послание. Такова съобщение носи и определен тип политическа реклама за определено становище на някой политик или на политическа сила. Ако това е безплатно, няма проблеми. То стига до определен брой хора, които виждат кой го е излъчил.
Когато обаче алгоритъмът на ФБ засече нещо, което той смята за политическо послание или реклама, свързана със социални въпроси, защото такава е дефиницията на ФБ, то той казва, че трябва задължително да се идентифицира кой е рекламодателят, т.е. кой е този, който плаща някаква сума, за да стигне това съобщение до по-голям брой хора, защото платените съобщения стигат до много по-голям кръг хора. И тук опираме вече до етичната страна на това разпространение на политически съобщения."
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
