На пазара у нас има много чуждестранен мед. В България, както и в ЕС се внася от Украйна, Китай, Турция, държавите от Южна Америка. Той влиза и се реализира без потребителят да знае, че е смес или пък само вносен мед, поясни пред БНР инж. Михаил Михайлов, председател на сдружение "Обединен български пчеларски съюз".
Затова пчеларите настояват етикетирането да се промени, като освен държавата на произход, се запише и процентното участие на вносния мед.
"Трябва да знаем каква част от този мед е вносен и каква – български", уточни Михайлов.
Вносният мед е предпоставка за фалшифициране на меда, коментира председателят на Обединения пчеларски съюз в предаването "Хоризонт до обед".
По думите му, най-голяма е вероятността фалшифицирането да се случи при преработвателя, където кристализиралият мед се преработва и хомогенизира, при което може да се смесят различни видове мед.
Фалшификация е първо, да се смеси качествен с некачествен мед, второ, в качествения български мед да се стигне до промени във физико-химичните показатели чрез добавяне на глюкозо-фруктозна съставка, отбеляза Михайлов.
За миналата година близо 1000 тона мед са влезли в България само от Украйна. По данни за 2021-2022 г. вносът у нас е от порядъка на няколко хиляди тона. Ние произвеждаме 10-12 000 тона, като две трети от продукцията ни се изнася, огласи данни Михаил Михайлов.
Изкупните цени на едро за българския мед са изключително ниски, подчерта още той.
Михайлов съветва потребителите да четат етикетите върху бурканите с мед – "задължително трябва да е записано "пчелен мед", тоест мед, произведен от пчелите, а не от човека".
