Това каза в интервю за БНР Юрий Вълковски, съосновател на фондация "Народни читалища", автор на изследване за читалищата.
До момента, в продължение на 5 месеца Вълковски е провел срещи с представители на повече от 500 читалища от 16 области. Дискусиите продължават.
Около 3740 са вписаните в регистъра на Министерството на културата читалища, по последни данни на НСИ обаче те са около 3300, тоест липсват около 400, посочи той.
"По-същественото е, че не си даваме сметка колко разнообразни видове читалища има. Градските, особено в големите градове, са много различни от селските."
"1856 г. не е имало българска държава, не е имало в тези села и градове здравни и социални служби, културни организации и всичко останало. Сега се оказва, че отново ги няма. Тоест, държавата като един прилив е покрила територията и след това се е изтеглила. Вече имаме села, в които няма нито училище, нито детска градина и са останали тези читалища. Те отново са поели граждански функции, много по-широки от просветни функции, много повече от това", коментира Юрий Вълковски в предаването "Хоризонт до обед".
Читалищата са местният омбудсман, смята той.
"Няма друга такава мрежа от граждански организации. Те са независими. Това, че има тези хора, които могат да помагат на хората и да има огромно доверие към тях, е нещо, което сме забравили."
80% от читалищата са в селски райони и те могат да бъдат използвани, за да стига до местните хора информация, отбеляза Вълковски.
Той изрази мнение, че законодателни промени са необходими, но те трябва да бъдат направени, като се отчита гласът на читалищата.
"Има една енергия читалищата да се срещат помежду си, да общуват, да се развиват."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
