Бисквитките с размер 6 на 4 сантиметра се превръщат във визитна картичка на Дедо Скръц. Донесени са му от познати, които го изненадали, отпечатвайки лика му върху лакомството.
"В Испания са произведени и то специално. Дали се разпространяват, не знам, но е добра идея", споделя Дочев.
"Наистина са я догодили на вкус, не са подсладени. Дай боже, да са вкусни на хората, да предизвиквам усмивка. Моята кауза е да бъда полезен, колкото мога. Днес, ако не накарам поне 5 човека да се усмихнат, значи не съм живял."
Дедо Скръц е събирателен образ на врачанина и северозападния човек, смята той.
В битността си на български пенсионер, а сега и без великденска добавка, Цветан Дочев знае и 2, и 200, и има свои начини да компенсира недоимъка.
"Всеки според чергата си. Има и един плюс – кара ни да бъдем малко по-природни и да се завърнем към корените си. Нашите деди и баби не са го правили толкова помпозно – да вземат от хипер магазините всякакви неща. От гората можеш да си набереш всичко. И така ще го направя, дори да имам повече пари. От градината имам лападец, имам див чесън."
Дедо Скръц ще боядисва яйца. Агнешкото му е скъпо, затова ще си направи друго месо – "мръвка, каквато преценя, че е по джоба ми", с подправки и бира.
Повече чуйте в звуковия файл.
