Това всъщност е един от най-скандалните епизоди от публичния живот на Европа за последните години, ако не и десетилетия, но някак не намери подходящо място в повечето медии. Ако някакъв напълно непознат десен и консервативен квартален кмет беше изпратил полиция, за да затвори мирно събиране на световноизвестни либерали или социални демократи, можете да бъдете сигурни, че всяка централна емисия на континента щеше да започва с възмутени репортажи за това недопустимо посегателство срещу демокрацията и европейските ценности. Щеше да се очертае мрачен разказ за маршируващия на хоризонта фашизъм, който заплашва да превърне живота на всички ни в тиранична агония. Но, както се казва, съвременните елити определено си имат стандарти и те несъмнено са двойни. Водещи социалистически и прогресивни фигури публично приветстваха незаконното затваряне на международната конференция и се радваха, че полицаи не допускат световни политици и общественици да влязат или излязат от залата.
Какво се случи? Рекламираният преди време в някои издания като "първи районен брюкселски кмет с неевропейски произход" Емир Кир прати репресивните органи със заповед да прекратят едно напълно легитимно събитие от най-висок ранг. Заповедта съдържаше съвършено несъстоятелни "обвинения" и "опасения" за нарушаване на обществения ред. Един тотално политически и де факто тоталитарен акт на местна власт, в пълен разрез със законите на Белгия и установените нрави в Европа като цяло.
Полицията опита да прекрати събитието докато Найджъл Фараж изнасяше реч от сцената. Ерик Земур не беше допуснат до залата. Позорната постановка бе кулминация на опитите на белгийските власти да саботират събитието по по-"меки" начини, като оказват завоалиран натиск спрямо различни зали да отказват на организаторите възможност за провеждане.
"Белгийската полиция реши да затвори Национално-консервативната конференция в Брюксел два часа след нейното начало. Предполагам, че те вече не търпят свободното слово. Последният път, когато искаха да ми запушат устата по този начин, беше по време на комунистическия режим през 1988 година. Не им се дадохме тогава, няма да им се дадем и сега", написа унгарският премиер Виктор Орбан, който трябваше да говори на втория ден на конференцията.
За щастие, реакцията даде резултат. Скандалът беше манипулативно приглушен от корпоративните медии, но свободните мнения на хора в социалната мрежа X се разпространиха по целия свят. На следващия ден белгийският съд логично отмени заповедта на районния кмет Емир Кир и конференцията продължи. Виктор Орбан се пошегува на влизане в залата като вдигна ръце и каза: "Не стреляйте". Всъщност, шегата му беше тревожно близо до реалността на отминалия мрачен за цяла Европа ден.
Премиерът на Белгия Александер де Кро нямаше избор освен да каже истината и все пак написа: "Това, което се случи, е недопустимо... Забраняването на политически срещи е противоконституционно. Точка.“
Но злото вече беше сторено. Пастата нямаше как да се върне в тубата. Световната публика стана свидетел как районен кмет изпрати полиция срещу политическа конференция в сърцето на Европа.
И сякаш тази история не можеше да стане по-безобразна, изплуваха и фактите за самия кмет Емир Кир. Авторитетното британско издание "Daily Telegraph" написа: "Кметът, който атакува конференцията, има връзки с крайнодесните в Турция и в миналото е бил обвинен, че отрича Арменския геноцид".
Оказва се, че брюкселски кмет, който незаконно затваря с полиция среща на световни фигури с абсурдното оправдание, че са "крайнодесни", сам има връзка с истински крайнодесни. Това се вписва в общата картина на европейски активисти и политици с мигрантски произход, които са ултра либерални и проповядват прогресизъм в западните страни, но се оказват тежки националисти в собствените си държави.
Световноизвестната авторка Аян Хърси Али разкри още детайли за Емир Кир в своя статия за "Хувър Институт". "Кметът, който обяви, че крайнодясното не е добре дошло в Брюксел, е махнат от социалистическата партия преди четири години след среща с двама представители на крайнодясна турска партия. Той е приел открити ислямисти в общината на брюкселския район, който управлява. А по-рано е загубил дело за клевета и според белгийския съд той е отрекъл Арменския геноцид и е подписал петиция за премахването на монумент в памет на кланетата срещу арменци."
Иронията е прекалено голяма дори за най-полирания брюкселски мозък. Станалото е свиреп скандал. Опитът за прикриването му - също. А реакцията срещу подобни безобразия тепърва набира сила.
*Коментарът е авторски и не отразява позиции на общественото радио
