Застраховането на земеделска продукция на производителите си остава реален проблем в сектора повече от 10 години. Преди 10 дни представители на сектора са имали среща с премиера, говорили за едни пари и нищо за застраховането.
Това коментира в интервю пред БНР Красимир Кумчев, земеделски производител.
"За мен застраховането е ключов момент в агросектора, бедата е, че се неглижира", заяви той в "Преди всички" и призна, че си е обявил медийно ембарго. Сега го нарушил по изключение, защото остава проблемът със Застрахователните компании, които отказват да застраховат земеделски продукция по това време на годината и при прогнози за градушки.
„Всяка година по това време се поставят едни и същи неща, а това че МЗ ще правят обследвания и ще се пишат протоколи и ще има някакви обещетения е капка в морето. Въпросът е кой прави огледите и описва щетите?“, попита Кумчев.
Той припомни, че темата със застраховането е от 15 години и той автор на наредбата за съфинансиране.
„Тя работи и в момента, но колкото да се отичат от МЗ, че има държавна помощ“, заяви земеделският производител.
„Още когато я готвихме се заложи да се плаща 500 лв. на декар. От тях държавата поема 60% - 40% за производителя. Тогава казах, че е ниска базата. И 14 години по-късно е същото. В момента разходите за декар надхвърлят 3000 лв. при зеленчукопроизводството“, обясни Кумчев.
И допълни, че увеличението е заради цената на разсадите, торове, работна ръка, препарати.
„Преди 14 години надниците в селското стопанство бяха 20 лв., а сега са 60 лв.
„Има обективни причини тази база да се вдигне, правят се анонси към министрите на земеделието да се вдигне тази база за застраховане, но те неглижират. Ако искаме да имаме работещ механизъм за застраховане, трябва тази база да отиде на 2000 - 2500 лв. на декар и ако производителят не се застрахова, да няма на кого да се оплаче“, препоръча Кумчев.
Близо 1100 ракети са изстреляни при вчерашните градушки
„Значи можеш за си направиш каско на кола за 2000 – 3000 лв., а това че бизнесът ти е на полето?. И към проблемите ни - липса на капитал, пазар, кадри, към тях се добавя зависимостта от природата. А увеличението на застрахователната премие от 11.60 лв. на декар ще бъде 180 лв., от които 100 лв. да поеме държавата, при база 3000 лв. на декар“, обясни земеделският производител.
Кои са специалистите, които ще оценяват щетата от природно бедствие, ако се създаде Гаранционен фонд?
„Няма ги кадрите в застрахователните компании, а трябва от тях да се поеме. Когато има прогнози за градушки те спират да застраховат“, казва Красимир Кумчев.
И неговото предложение, за да се преодолее този проблем, е да се създаде земеделска застрахователна компания, в която държавата на участва с капитал 50%, а другите 50 на земеделските производители.
Нулевата ставка ДДС за хляба трябва да бъде запазена
За него управлението на Министерство на земеделието е революционна тема, но ще я коментира когато му падне „медийното ембарго“, призна Кумчев.
Но беше лаконичен, защото става дума за нещо притеснително:
"Нищо не очаквам от Министерство на земеделието. Насърчавал съм колеги, да разчитат на себе си, защото, ако чакат МЗ, няма да им случи това, което биха желали. Нещата не стоят добре. Продължава практиката да се решават проблеми на парче. Решат един и се отворят дупки на още 10. И така МЗ продължава в този кръговрат. Какво лошо би се случило на един земеделски производител, ако се закрие МЗ? Нищо по-лошо от това, което е в момента! Производството ни е свито да размери, че ни е срам за кажем, че сме производители."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
