Трябва ли църквата да осъвремени езика, на който говори, за да достигат посланията до повече хора?
"Ако трябва да цитирам Витгенщайн : "Каквото ни е в ума, това ни е на езика", а умовете ни стават все по-бедни, затова и църковният език ни става все по чужд и все по-далечен, каза в "Нощен Хоризонт" отец Николай Петков, поет и писател от църквата в шуменския квартал "Дивдядово".
"В 20 век хората започнаха да учат китайски, а не могат да научат родния си български език. Проблемът не е толкова филологически, колкото духовен.
Ние се откъсваме от нашите корени, затова колкото по-нависоко се издигаме, толкова по-несигурни се чувстваме в своята висота.
Защото нещо е изгнило в ствола...Много е деликатен проблемът и той ще става все по-деликатен и той важи за всички християнски народи, те имат трагедия.
Другите нехристиянски народи имат същата драма, мюсюлмани, будисти, защото всички ние се отдалечаваме от своите мистични корени, от своите традиции, от това, което ни е дало автентичността и идентичността, казва отец Николай.
"Преди личната воля, трябва да има волята на нашите родители, преди това на нашите баби и прабаби...Защото едно семе, само не се сее, някой друг го е посял, за да имаме лична воля, трябва да наследим нещо...
Ние помним, онова което са ни разказали, онова, което с някой сме съпреживели...
Оставим ли паметта на самотек, тя ще подивее като репей, като троскот...така че, преди да имаме лична воля, трябва да имаме колективна воля!
То е като матерния език, за да го научиш, някой трябва да ти говори на него, тогава става леко и истинско, каза още отец Николай.
По думите му това е един от пробемите на вярата - твърде много сме я опосредствали, твърде много връзки са се прекъснали!
"Църквата е все пак нещо съборно - а ние твърде индивидуалистично преживяваме всичко. Затова не можем да го преживеем както трябва - бягаме от празника!
Хващаме самолета и отиваме в някоя далечна страна..., далеч от дома, може би защото в къщи човек усеща, че нещо кухо има в ствола, допълни отец Николай.
А трябва да останем при Бога, при изконните неща, отправи послание той.
Николай Петков учи едновременно българска филология, богословие и философия. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По това време написва книгите „Архе“ – сборник за Антична и Средновековна култура и „Божествените имена във философията на Прокъл Диадох“. Доктор е по история на литературата, с дисертацията на тема „Образите на пътя и възрожденския наратив“.
През 2002 г. е ръкоположен от великотърновския митрополит Григорий. От края на 2003 г. е свещеник във Варненска епархия, в храм „Свети пророк Илия“ в квартал Дивдядово,Шумен.
Още по темата в звуковия файл.
