Трудно е човек да престане да върви по една утъпкана пътека. Това сподели пред БНР графикът Петър Лазаров.
Днес в столичната галерия "ГрафикАрт" се открива негова изложба, посветена на Китай. Тя ще остане там до 6 юни.
Петър Лазаров определя себе си като себе си номад.
"Единственото нещо, което съм правил продължително и без прекъсване, това е гравирането. То е благодарение на моя преподавател Иван Маринов, при когото завърших във Велико Търново."
Прави го почти 45 години.
"Свикнах с мисълта, че гравюрата е пътят ми и вярвам, че е така. Няма насилие върху психиката ми да правя само това. Но светът се променя, а човек остава капсулиран в едно усещане за себе си и за изкуството."
Петър Лазаров разказа в предаването "Преди всички", че е бил "чужденец, гост, номад и преподавател в Китай".
"Бях приет прекрасно не заради своите качества като човек, а за техниката, която владея – гравюрата на дърво. Там хората обичат добре изпипаната работа."
Синът му Виктор е роден в Китай. Той също рисува.
"Аз съм на девет години. Всеки ден имам идея да си нарисувам геройче."
Вълнува се, че участва в съвместна изложба със своите родители и си спомня, че в Китай е било много красиво. Казва, че страната му липсва. Надява се да я посети отново, ако продължи да рисува и направи изложба там някой ден.
Петър Лазаров също признава, че и при него съществува носталгия по отношение на Китай.
"Тя е неизцерима."
Българският график е живял и 25 години в Нидерландия, а творбите му са изложени на няколко континента.
Учил е как се прави хартия в Япония.
"Всяко нещо си иска ателието и материалите. Принципът на японците е да използваш това, което имаш в задния си двор."
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
