3D принтирането, виртуалната реалност, добавената реалност - всичко това има място в обучителния процес, но не просто като налична за използване технология, а като отправна точка за провокиране на въображението. Това каза основно на учителите проф. д-р Жолт Лавица. От това, а и от практиките си в изследването на средното и началното образование в Европа, Азия, Африка и Латинска Америка, Жолт Лавица смята, че има възможности образованието да бъде вдъхновяващо.
"190 държави си сътрудничат с Геогебра-та. Софтуерът с отворен код, използван от 100 милиона души. В Австрия правим Център за интердисциплинарни промени. В него няма да има предмети, изпити и лекции. Ще се работи по проекти. Започнахме и нова инициатива, която наричаме цирка на познанието. Хиляди студенти, които идват в университета и се занимават с математика и танци, куклен театър. По т.нар. танцуваща математика правим танцови представления и след това се опитваме да видим как движенията могат да бъдат преведени на езика на математиката. Работим съвместно с центъра Пиза във Финландия и анализираме онова, което се наблюдава. Анализираме какво става с новите технологии, с изкуствата, в които те навлизат. Създаваме съответните пространства, в които да се занимаваме с научна дейност. Такова има в Талин, Естония. В Излаел работим в пространство с виртуална реалност. В Норвегия имаме партньор, който създава лаборатории за роботи. И с тях също работим по съвместни дейности".
Всичко това се прави, защото и проф. Лавица забелязал, че творчеството в училището някак си се изгубва, но творчеството е необходимо ежедневно и навсякъде. Той вярва, че хора имат такива таланти, но за откриването им няма универсален начин:
"Те трябва да бъдат открити и да се въведат отново в училище, защото всеки може да учи по различен начин. Опитваме се да обвържем всички предмети, тоест най-важно само да учим математика или физика, или философия, или изобразително изкуство, трябва да има среда, в която всичко да е взаимосвързано. Всеки от обучаемите използва уменията си, за да сътрудничи с останалите и да се създаде една среда, екосистема. Има хиляди учители, които използват нашите методи".
Ако разполагате с телефон, може да вземете модел на чипс, да снимате картофа, да проектирате графиката в пространството по различните координати, казва професор д-р Жолт Лавица. Проектът за виртуални стаи за бягство може да започне с проектирането на виртуален лабиринт. До степен, че ученици от началното училище могат да правят архитектурни модели и макети. 3D принтирането е връзката между дигиталната и реалната среда.
"Един мой студент каза, че трябва по-активно да се насочим към архитектурата. Тя е навсякъде. Така създадохме помощна програма за учителите, с която в класната стая да правят тези проекти. Така ученици от началното училище от Австрия, Либия, Индонезия, Северна Африка, Близкия изток правят архитектурни модели и макети. В Индонезия пресъздадоха като макет националния си паметник. Така можем да направим една глобална класна стая, през която да се задават интересни задачи и учениците да го правят. Учениците лесно преминават от виртуалната към физическата среда. Имаме един нов проект, който започна преди няколко седмици по играта Майнкрафт. На един летен лагер по програмиране създаваме устойчив град в Майнкрафт, те създават виртуално копие на самите себе си. Също така разработихме и приложение, инструмент за глобално позициониране. Ако ходите из града, разглеждате го, може да получите и карта, за да наблюдавате различни модели. По време на КОВИД учениците не ходеха в клас. Но с телефона си те моделираха архитектурните елементи от града. Изпратиха ни по имейл тези модели, ние ги отпечатахме с 3D принтер. В Индонезия например, в учебната програма, има десетки хиляди карти и учениците могат да проучват културата, островите. Имаме и проект в Уругвай, където разглеждаме архитектурата".
Изабел Попова е един от многото учители, които също смятат, че в училището трябва да има щипка изкуство в модерното обучение. Затова е сигурна, че след като пловдивското училище "Пейо Яворов", където Изабел преподава изобразително изкуство, се сдобие със СТЕМ – център, много лесно ще може да добави и онова, за което говори и професор Жолт Лавица.
Тя е убедена, че новите начини на преподаване, новите начини на представянето на информацията от учителите и новите начини за възприемането ѝ от децата със сигурност ще доведат до това и деца да предлагат свои решения. Как например да бъде организирано движението в онази част от центъра на София, която стана спорна заради … спорните си решения от страна на общината.
И проф. д-р Жолт Лавица беше предизвикан да отговори на въпроса за включване на учениците в решаването на едни такива проблеми. А отговорът му звучи повече като съвет, какъв трябва да е генералният подход към образованието:
"Дайте задачата на своите ученици, за да се справят с един такъв спорен въпрос. По принцип движението в градовете стана сложно. Нашата цел е да убедим учителите, че учениците им са много по-способни от тях по отношение на технологиите. Така че ако може да се създадат такива възможности, ако слушате какво ви казват учениците, съм сигурен, че те ще ви изготвят прекрасни планове. Мисля, че това, което се преподава в училище в момента, потиска нашето въображение. И затова ние се опитваме да погледнем на обучението от друга по-различна гледна точка. Да чуем какви са интересите на обучаемите и да помислим какъв инструментариум можем да използваме, за да подпомогнем въображението. Защото учениците разполагат с много информация, работят с технологиите и стимулират въображението. Но ние работим и по нещо друго, което наричаме радост в училище. Опитваме се да измислим начин, по който да подкрепяме учениците, за да се чувстват добре в училище. Технологиите дават поле за развитие на въображението. Но в настоящата система на обучение ние даваме съдържание и информация, което така или иначе е налично. Промените в системата трябва са такива, че да се чувстват като на един непрекъснат фестивал на науката. Това би било приятно за тях и за учителите. И образованието няма да им тежи".
