Държавата дълги години използваше детското здравеопазване като нещо, което съществува, но не в най-добрата му форма и с годините имаме по-малко лекари педиатри, по-малко лекари в детски специалности като кардиология, неврология, както и по-малко сестри. И всички тези недъзи са допуснати от държавата, и тя се пуска по инерция и чака решение. А то ще дойде пак от публично частните интереси, разбира се, ако се разберат, коментира адвокат Мария Петрова в интервю пред БНР.
В предаването "Преди всички" юристът, който е и лекар, ясно посочи разминаванията между държавата, с нейните отговорности, и частните инвеститори – за строежа Националната детска болница.
След скандала с детската болница "Мама и аз" и след 3 години и обжалване в съда, Търговска лига обнови проекта си за гигантска болница в софийското село Казичене и отново получи "зелена светлина" за строежа.
"Защото сега инвеститорът има възможност отново да пробие. Паралелно са разгледани двете опции - за Казичене и "Мама и аз". Спретна се скандал под полемиката дали да е частна болница, какво прави държавата и защо не създава истинска национална болница", коментира адв. Петрова.
Тя обясни, че процедурата не е сложна, но е въпрос на възможности. Министерският съвет одобрява на базата на експертна оценка, в която има становище за необходимостта от ново лечебно заведение, но тези данни могат да се манипулират, можем да получим и противоречиви становища.
"Ключов е въпросът на какви данни се формират тези оценки. Защото ние си спомняме скандала с Националната здравна карта, която сама по себе си е прекрасна идея, но лошо изпълнена. Факт е, че когато се открива болница, за мен лично е недопустимо, но законът го допуска, да има болница, в която няма Спешна помощ, без Педиатрия и инфекциозни болести, да няма адекватна реанимация и в същото време да създаваме бутикови, лечебни заведения, които сключват договори с касата за скъпоструващи клинични пътеки и далеч не подобряват комплексното здравословно състояние на своите пациенти и обществото, защото са създадени да ползват публичния ресурс на здравната каса", обясни адвокат Мария Петрова.
Според нея строежът на Национална детска болница се превръща в сагата с магистралите – Хемус, Тракия и Струма.
"Проблемът е, че държавата бездейства. Създаде Здравна инвестиционна компания, в която наля 100 млн. лв. и назначи хора, които незнайно как управляват. Проблемът с НДБ е над 30 години. Тези хора получават заплати, но не знаем какво правят. Създаден беше и Обществен съвет и не виждам тяхната функция и полза, гравитират около проблема, без да намерят решение и дават публичност на проблема. Това е абдикиране на държавата от националния интерес и майчиното и детско здравеопазване, които в Конституцията са приоритет", допълни юристът.
Адв. Петров смята, че сигналът и разследването от ДАНС е "прах в очите на гражданите", за да се създаде усещането, че някой предприема нещо:
"По фрапиращо е, че настоящият здравен министър откри нарушения в одитните доклади на Инвестиционната компания за разрушаването на старата сграда, срокове, оспорвания, похарчени пари за правни услуги без аргументация. Трудно ще ме убедят, че Здравна инвестиционна компания със 100 млн. лв. има нужда от Обществен съвет и консултанти. Ако не може да се справи, защо изобщо съществува"?
"Като майка ми се иска да не е така, но като юрист и адвокат виждам проблема с НДБ удобно употребен от настоящи и бъдещи политици. В условията на избори, два пъти годишно, е удобна политическа дъвка и болезнена за обществото тема, удобна за всички, които се явяват като месии и спасители. Това са хора, които не решават, а подклаждат проблема, за да се чувстват значими и да бъдат избирани", категорична бе адв. Петрова.
