На 11 април, с концерт в столичен театър, съставът отбелязва своя десети рожден ден. Сред солистите в програмата традиционно е Калинка Згурова. Съосновател на формацията, известната народна певица години наред организира и подкрепя всички събития, посветени на покойния й съпруг – композитора Стефан Кънев. Оставил огромно наследство от обработки на народни песни и инструментални мелодии, той е сред най-авторитетните творци в този жанр.

Читалище „Славянска беседа” се намира в центъра на столицата – близо до Народния театър, театър „Сълза и смях”, зала „България”, министерства, музеи. Създадено е на 11 май 1880 г. – датата, на която българската православна църква чества Деня на Светите братя Кирил и Методий. Идеята е на специалисти, дошли от славянските страни, за да подкрепят развитието на държавните институции, изкуство и култура в годините след Освобождението на България през 1878 г. Още от основаването си „Славянска беседа” събира не само чужденците, но и елита на българската интелигенция. Днес читалището обединява няколко музикални формации. В залата му се организират лекции, концерти, литературни четения.

През 2002 г. там се сформира малък хор. В основата му са няколко бивши възпитанички на първия у нас детско-юношеския фолклорен ансамбъл. Наречен „Изворче”, той е създаден през 1961 г. към Националния дворец на децата в София. Десетки народни певци и инструменталисти са получили своята професионална подготовка в този състав. А Михаил Букурещлиев е негов основател и дългогодишен главен художествен ръководител. Старши научен сътрудник в БАН, той е първият изследовател на детския музикален фолклор у нас. Прехвърлил 80-те години, диригентът продължава да работи активно. Насочил е усилията си изцяло към камерната формация. Негов наследник в „Изворче” е дъщеря му Петя Букурещлиева-Стефанова.

© Снимка: Албена Безовска

Диригентът Михаил Букурещлиев

„Знам силата на състава си, убеден съм в неговите качества – уверено заявява г-н Букурещлиев. – През тези десет години ние имаме пълна подкрепа от ръководството на читалище „Славянска беседа”. Участвали сме в програмата на различни фестивали. Осъществихме концертни турнета из бивша Югославия, Унгария, Испания. Момичетата са около двайсет. Повечето са мои хористки от Двореца на децата. Някои от тях доведоха свои приятелки, които се присъединиха към състава. Заниманията им са различни – те са чиновнички, учителки, имаме няколко студентки. Работим сърцато, разбираме се чудесно. Когато има творчески заряд и добра атмосфера, нещата се получават с лекота. Репертоарът ни е изграден предимно от обработки на Стефан Кънев, но изпълняваме и творби от други автори. Задачата, която съм си поставил е да припомням на публиката първомайсторите, тези, които дадоха на автентичния фолклор нов живот чрез представянето на сцена.”

На 9 април г-н Букурещлиев навърши 82 години. Както сам подчертава, по-голяма част от тях е посветил на българското фолклорно наследство. Освен като диригент и изследовател, той е известен със своята събираческа дейност. Дешифрирал е над 13 000 народни песни, издал е редица книги, студии, сборници.

„Без автентичния фолклор и без обработените народни песни, ние бихме загубили много от своето национално самочувствие, от своята идентичност. Всички знаят колко се цени по света нашата традиционна музика. Малка България има толкова различни стилове. Достатъчно е да чуем една песен от Шоплука и да я сравним с родопска или тракийска например. Само можем да се гордеем с това безценно богатство. Но трябва да го съхраняваме и да го показваме на света.”