Д-р Ирена Андонова – ветеринарният лекар със сърце на художник

публикувано на 05.06.12 в 12:53

Да постигнеш детската си мечта, особено в наши дни, често се оказва трудна, но не и невъзможна задача. Важното е да не се отклоняваш от целта и стъпка по стъпка да се приближаваш към нея. Когато успееш да я постигнеш, работата се превръща в увлекателно и обогатяващо занимание. Хората, които имат този късмет, са истински щастливи, излъчват увереност и хармония. Сред тях е и ветеринарният лекар Ирена Андонова. За нея и най-тежките случаи са предизвикателство да търси нетрадиционни решения и да се бори докрай за здравето и живота на пациентите си:

От дете се занимавах с животни – казва Ирена. – Непрекъснато строях коткарници, кучкарници, макар че тогава бездомните животни бяха много по-малко от сега – разказва тя. – Любовта към животните ме накара да уча ветеринарна медицина, въпреки че средното ми образование е с артистична насоченост. Учих художествен текстил в профилирано училище. Пет години усъвършенствах рисуването, а графиката ми беше любим предмет. Обичам да рисувам животни и растения, китайска живопис. Интересното е, че въпреки малкото практика, сега рисувам по-добре, отколкото когато бях ученичка. Идвали са ми идеи да рисувам пациентите си, само че нямам много време за това.

Това, което мотивира д-р Андонова, е крайният резултат. Радвам се, когато успея да излекувам някое животно и виждам щастливата усмивка на неговия собственик. Затова тя не спира да усъвършенства познанията си в различните области на ветеринарната медицина. Още като студентка стажува в клиниката към катедра „Хирургия, анестезиология, радиология и физиотерапия" на Факултета по ветеринарна медицина към Лесотехническия университет в София. Доброволно се включва в кастрационните програми за скитащи животни на Немския център към факултета. Участва и в екипа на Фондация „Четири лапи” при откриването на „Парк за реадаптация на танцуващи мечки" край град Белица, както и в една от първите акции за кастрация на бездомни и дворни животни в Пазарджик.

Първоначално интересите ми бяха основно към хирургията, образната диагностика и спешната помощ – разказва Ирена. – Впоследствие, като видях положителните резултати от лечението на детето ми с хомеопатия, се насочих и към нетрадиционната медицина. Виждам много прости и лесни за прилагане решения на достъпни цени за всички. За мен най-важно е лечението, никога не бих направила нещо само за да взема пари.

Така например, когато в клиниката й докарват за операция куче с тежка диагноза, тя не се колебае да се обърне към свой колега. Благодарение на бързата й реакция и неговата помощ още на следващия ден четириногият пациент се чувства значително по-добре. В учебната програма по ветеринарна медицина у нас все още се обръща по-голямо внимание на едрите животни и на практика липсва клинично обучение по отношение на другите видове. Затова, когато завършим, започва голямото учене – казва Ирена. – Трябва да се ходи на конгреси, специализации, да се чете много, да се сравнява информацията. За осемгодишната си практика като ветеринарен лекар тя е натрупала достатъчно опит и знания, но не спира да чете и да се информира в различните области на своята професия. Въпреки трудностите, през които е минала, не е забравила детската си мечта – грижата за бездомните животни. Именно тази мечта я кара да стане през 2007 г. официален ветеринарен лекар на ЗООЕКСПО – първата по рода си благотворителна изложба на бездомни кучета и котки с цел осиновяване. Мотивира я идеята да направи клиника специално за тях.

Смятам, че е несправедливо да се обръща внимание само на домашните любимци – казва тя. – Бездомните също имат нужда от грижи и квалифицирана помощ. Грешка на самото общество е, че допусна да се увеличи до такава степен броят на скитащите котки и кучета. Голям пропуск е, че няма и държавна клиника за лечение на бездомни животни, подобна на Спасителния център за диви животни. Такива лечебници за безвъзмездна здравна помощ има в цял свят. Иска ми се да направя по-голяма клиника от тази, която имам в момента и да създам условия за лечение на такива пациенти. Още като студентка мечтаех да работя в център за бездомни и диви животни, към който да има и отделение за домашни любимци. На този етап не зная как бих могла да осъществя тази идея без подкрепата на някоя организация за защита на животните. Това изисква много средства, но не съм се отказала да работя в тази насока и ще следвам целта си докрай.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!