Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кръстът в столичния квартал Лозенец

Снимка: Дарина Григорова

В сърцето на един от най-престижните столични квартали, в близост до правителствената резиденция „Лозенец”, се намира местността Кръста. Малцина обаче знаят, че някога това е било едно от предпочитаните за разходки места на София, където се организирали големи събори. То е на т.нар. Лозенски възвишения. А името на местността идва от каменния кръст, издигнат след Освобождението на България от османско владичество през 1878 г. Според историците, това е първият мемориален паметник в столицата на Третата българска държава, тъй като е направен няколко месеца след освобождението на града, през май 1878 година. Кръстът е изграден по инициатива и със средства на местните жители, в памет на всички загинали за Освобождението, с благословията на Екзарх Йосиф. „Самата му форма, както и надписът върху него говорят за едно по-модерно мислене при изработката му. Тя се различава от тази на оброчните кръстове и българските надгробия от XIX век, дори в района на София”, смята Кателина Салтирова-Павлова, главен експерт от Общинско предприятие „Стара София” и допълва:

© Снимка: Дарина Григорова

В продължение на няколко години на това място столичани и селяни от витошките села се събирали там в чест на Освобождението, а на Спасовден, след литийни шествия, организирали събори и празници, свързани с Кръста. Когато първите заселници през 80-те години на XIX век започват да обработват земите на Лозенските възвишения или ги ползват за пасища, преграждат парцелите си. Тогава става невъзможно да се правят събори, а през 90-те години отпада и практиката за литийните шествия. След освещаването на Руски паметник /тогава в западната част на столицата/ мястото за разходка в околностите на София се измества към него. В същото време на Лозенските възвишения започват да се заселват все повече земеделски стопани и животновъди, а от 20-те години на XX ти век идват и преселници след войните. Те носят своята култура и нарушават традицията, с която се е почитал този паметник в началото, при неговото поставяне. Започват да свързват Кръста с оброчни ритуали и чествания.

Така постепенно върху старите лозя на София, наречени Корубаглар, израства квартал „Лозенец”. През 30-те години жители на квартала създават инициативен комитет „Св. Спас” за изграждане на нов храм, а един от тях, Манол Петров, дарява парцел в близост до Кръста. По негова воля, в двора на новия храм трябвало да бъде преместен и самият Кръст, за да се съхрани. За съжаление, това не се осъществява, тъй като в средата на 40-те теренът е национализиран. Въпреки усилията на енориашите и свещениците от разположения в долната част на Лозенец храм „Свето Преображение Господне”, собствениците на парцела не са овъзмездени с пари или с друг парцел за строителство на черква. Едва след демократичните промени казусът е решен и през 1992 година започва строителството на новия храм „Св. Мина”. Средствата за изграждането му са предимно от дарения на жителите на квартала. Но те не стигат за довършителните работи и изографисването му. Затова окончателното преместване на Кръста е отложено. Междувременно, през 2005 г. той е обявен за паметник на културата, а Институтът за паметници на културата препоръчва да бъде преместен и реставриран. „Така на 18 юли 2011 година, със съдействието на Софийска митрополия, пренесохме паметника в северната част на храма „Преображение Господне”, продължава Каталина Салтирова-Павлова:

© Снимка: Дарина Григорова

Храмът „Свето Преображение Господне”

Паметникът е преместван точно четири пъти по градоустройствени причини. Най-напред заради поставянето на трамвайната линия, а след това при изграждането на бул. „Черни връх”. После строежите на сградите на „Енергопроект” и „Кинтекс” също налагат премествания. Въпреки това, той никога не е напускал района, в който е бил поставен в началото – Лозенските възвишения. Мисля си, че сегашното му място е изключително удачно. В двора на храма той заема централно място, а с едно добро осветление ще изпъква още повече. Свещениците се грижат за неговата среда, там се организират и празниците, свързани с него. Паметникът има указателна табела, която припомня къде е бил поставян, по какъв повод и кога. Затова наистина ще бъде добре, ако не се мести повече, защото е реставриран.

По публикацията работи: Дарина Григорова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Отец Александър Чъкърък

Създаденото от отец Александър Чъкърък в Одрин дава своите плодове

Непосредствено преди избухването на Балканската война 1912-1913 г., българите в района на Одринска Тракия наброявали 410 724 души, по информация на тогавашното Министерство на външните работи на България. С превземането на Одринската крепост на 26..

публикувано на 27.03.24 в 13:05

В България 26 март е Ден на Тракия

26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост...

публикувано на 26.03.24 в 13:10

Християнският Ден на майката е Благовещение

Всяка година, на 25 март, Църквата чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Белязан от благата вест за непорочното зачатие, той олицетворява безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената – майка, благословена да носи новия..

публикувано на 25.03.24 в 04:30