Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Началото

Сградата на „Родно радио” на ул. „Бенковски”, където започват първите излъчвания на радиопрограми (вляво), и сградата на ул. „Московска”, където то по-късно се премества и която става първата сграда на Радио София.

„Добър ден, уважаеми слушатели” – това обръщение звучи в ефира на страната ни близо 80 години. През всички тях Българското национално радио е неизменна част от обществения и политическия живот на страната, съкровищница на българската култура, хранилище на българския дух и история.

В рубриката „80 години за 80 седмици” Радио България ще ви запознава именно с това национално съкровище – звуковата памет на България, съхранена в Златния фонд на БНР. Чрез записите в него ще ви припомняме интересни събития и факти, ще чуем гласовете на политици, писатели, поети, музиканти, журналисти, спортисти, оставили ярки следи в живота на страната ни. Ще слушаме неща, с които се гордеем и върху които размишляваме и преоценяваме от гледна точка на изминалото време. И с всичко това ще отбележим  годишнината на Националното радио.



СнимкаТо е създадено с наредба-закон, одобрена с указ от Цар Борис ІІІ на 25 януари 1935 г. Приемането на този закон е резултат на множество парламентарни разисквания, в които се призовава „властите да създадат българско радиоразпръскване”. „Ние слушаме по радиото музика от Белград, Цариград и Букурещ, но от наша страна за пропаганда на българската идея и песен нищо не е направено” – казва от парламентарната трибуна още през 1930 година депутатът Добри Даскалов. И добавя: „Убеден съм, че ако имахме една радиоразпръсквателна станция тук, нашите речи щяха да бъдат чувани веднага и ние като народни представители щяхме да се срамуваме повече от себе си и да не правим големи грешки, даже и глупости.”

Към средата на същата година е предприет първият опит за радиоразпръскване чрез българска държавна радиостанция, като се използва софийският радиотелеграфен предавател. Предаването е слушано чак в Бургас. Опитът обаче показва, че така не може да се прави ефективно за страната радиоразпръскване на дълги вълни. Затова министърът на транспорта Петко Стайнов назначава комисия, която да подготви и построи мощна станция. През 1934 година МС разрешава да се отпусне заем от спестовната каса за доставянето на мощен предавател. С наредбата от януари 1935 година вече има официално държавно радио. Името му е Радио София.

Но то има и своята предистория, сътворена от българските радиолюбители - ентусиасти, които създават съюза „Родно радио”. Първите им предавания започват през 1930 година. В тях има новини, сказки, музика от плочи, но и изпълнявана на живо. Както разказва журналистът Христо Бръзицов, „програмата на радиото беше наивна, но се получаваше нещо искрено, нескърпено и от душа дадено”.

За началото на българското радиоразпръскване и създаването на държавното радио свидетелстват спомените на проф. Асен Маринов – ръководител на техническата служба в държавното радио от 1936 до 1952 година. Записът е направен по случай 50-годишнината от създаването на медията и се съхранява в Златния фонд на БНР.

„Прозвучаването на българска реч и музика по радиото преди 50 години бе чуто и в чужбина. То бе отразено и в чуждестранната преса. Получихме много трогателни писма от българи, живеещи в чужбина. Немското списание „Radiowelt” в брой 9-и от 1932 година отпечата статия „Родно радио”, в която помести исторически бележки за него и 4 снимки: управата на съюза „Родно радио”, първия предавател на улица „Бенковски”, говорителката Лина Шопова и техническите ръководители на предавателя. През 1933 година в турския вестник „Миллиет” Тургут Митхад писа статия за „Родно радио”. Немски, гръцки и италиански вестници и радиосписания също поместиха статии за него. Заради големия интерес на държавата към радиото и към всички въпроси, свързани с радиоразпръскването у нас, различията между двете групи радиолюбители – на съюз „Родно радио” и Българския радиосъюз, изчезнаха. Двата съюза се обединиха с протокол от 8 август 1934 година. Предаванията на „Родно радио” продължават до началото на 1935 година, когато излиза наредбата-закон за радиото. Съгласно член І на този закон радиото става монопол на държавата. Тя поема грижата да строи радиопредаватели и да развива радиоразпръскването в България.”



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

2013 г. – Управление в изолация

2013 г. остава в най-новата история на страната като година на протестите. Заради тях през февруари си отива първото правителство на ГЕРБ начело с Бойко Борисов, а дошлото на власт след изборите на 12 май двупартийно управление на БСП и ДПС започва със..

публикувано на 08.12.15 в 13:23

2012 г. – Алексис Вайсенберг: „Всичко е звук”

Той беше най-красивият пианист на своето време. Елегантен, горд и недостижим, родил се сякаш с фрак през 1929 година в София . Така берлинският вестник „Ди Велт” описва Алексис Вайсенберг. Роден в София, изключителният пианист получава отлично..

публикувано на 01.12.15 в 12:34

2011 г. – Незабравимият Велко Кънев

„Вярвам, че дори и талантливият Станислав Стратиев, който написа специално ролята на Велко Кънев в емблематичния филм „Оркестър без име”, трудно би намерил думи на утеха, ако беше сред нас. Велко бе от актьорите, които правят празник в театъра, от..

публикувано на 26.11.15 в 14:37