Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

През 30-те години на века радиото се превръща в подиум на българските композитори и изпълнители

Българските композитори и музикални директори в БНР: Димитър Ненов, Парашкев Хаджиев и Боян Икономов.
Снимка: архив

Днес за нас радиото е просто даденост, но за хората в първите десетилетия на миналия век е било истински феномен. В началото то е събирало хората по площадите, в локалите, снабдени с радиоприемници, в гостните на по-заможните граждани. Това дори се превръща в традиция. Хората се наслаждавали на излъчваните симфонии, на вокални изпълнения, на народна музика. Според програмата на радиото семействата разпределяли и свободното си време. Доминиращата роля на музиката поставяла големи отговорности пред музикалните уредници на българското радио. Сред първите от тях е композиторът Димитър Ненов. Той привлича за участници най-добрите изпълнители от онова време, композитори и музикални теоретици. Впечатлява и неговият стремеж да развие музикалния опит и култура, да запознае слушателите със световната и българската музика. Пример за това е и един от най-старите записи на творбата на Добри Христов „Пиле пищи”, съхранена в Златния фонд на БНР.

Историята на Музиката в българското радио в неговите първи години е проучвана подробно от един от дългогодишните музикални редактори в БНР – Антоанета Радославова-Дойчева. „От началото на 1938 година на музицирането на българските камерни ансамбли пред микрофона е отредена много голяма роля в програмата” – четем в нейната книга.

„Сред най-активните участници са струнните квартети „Аврамов“ и „Лечев“, Академичното трио Обрешков, Константин Попов, Димитър Ненов. На квартетите е отредено постоянно място в програмата – всеки вторник и възможността да се редуват, а на триото – в петък. „На живо“ са звучали струнни квартети от европейски автори, а също и от Боян Икономов, Марин Големинов, Любомир Пипков. На базата на увеличения фонд от плочи всяка събота се излъчва концерт с изпълнения на европейски камерни състави“.

Боян Икономов има специално място в развитието на българското музикално творчество и популяризирането му чрез възможностите на радиото. Като композитор той създава голям брой симфонични, камерни, вокално-симфонични и музикално-сценични произведения , допринасяйки за оформянето и утвърждаването на характерен български музикален стил. През 1938 г. Икономов е назначен за ръководител на музикалния отдел на радио „София“.

„Той реализира мащабни инициативи, сред които са седем цикъла, представящи творчеството на Бетовен, историята на песента, симфонии и 10 концерта, посветени на българската камерна музика” – отбелязва Антоанета Радославова в книгата „Музиката в българското радио 1930-1944“. Техни водещи са музиколози, чийто лекции са съпроводени с концерт – от плочи или „на живо”. Тези инициативи стартират през 1938 г. и продължават през следващите 1939-1941. Симфоничните и оперните творби се представят от плочи, а в камерните участват едни от най-изявените български изпълнители. В този период Българското радио започва и излъчвания „на живо“. Директните предавания от зала „България“ на Царския военен симфоничен оркестър стават все по-застъпени в програмата.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

 Петър Младенов огласява оставката на Тодор Живков

1989 г. – Промяната

10 ноември 1989 г. е ден, който за обикновените българи започва като всички предишни дни. В 18 часа, когато чрез Българско национално радио се изказва благодарност към Тодор Живков и се съобщава, че Петър Младенов заема поста Генерален секретар на ЦК на..

публикувано на 19.06.15 в 14:35
Екипажът на космическия кораб „Союз ТМ-5” Александър Александров, Виктор Савиних и Анатолий Соловьов

1988 г. – България става шеста космическа страна в света

Сънуват ли космонавтите така, както го правят всички хора на Земята? Положителният отговор на този на пръв поглед прозаичен въпрос не идва нито бързо, нито лесно – това става чак през 1988 г. в рамките на научната програма „Шипка“, която вторият..

публикувано на 10.06.15 в 13:29

1987 г. – Започват обществените протести срещу обгазяването на Русе

На 23 септември 1987 г. пред Паметника на свободата в Русе се провежда церемония по връзване на червени връзки на пионерите. А от румънския град Гюргево отново пълзи облакът със задушлива миризма на хлор. Децата започват да припадат, някои свалят..

публикувано на 02.06.15 в 14:53