Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Добрин Добрев: Който е роден в Добруджа или е живял под звездите ѝ, той е като омагьосан

Снимка: личен архив

Повече от десетилетие народният певец Добрин Добрев живее в Кипър. Управител е на информационно бюро, което се занимава с превод и легализация на документи, както и с организация на културни събития. Съвместно с посолството на Република България досега е организирал редица концерти на наши известни изпълнители. През 2018 г. в театър „Скала“ в гр. Ларнака беше отбелязана 80-годишнината на голямата народна певица Янка Рупкина. Благодарение на неговите усилия през годините в Кипър са гостували също Руска Стоименова, Даниел Спасов…

След пауза от близо 20 години, в началото на 2019-а, Добрин направи записи в БНР.


Песните са в обработка на Димитър Христов диригент на ОНМ на БНР – разказва певецът. – Той така хубаво е почувствал музиката, възхитен съм от работата му. Нямам думи да благодаря и на продуцента Ваня Монева за безкрайната подкрепа и помощ. Тя е голям музикант и диригент, работи много прецизно, а времето беше кратко дойдох си в България само за два дни. Едната песен е от репертоара на Вълкана Стоянова „Станчица платно белеше“. Преди време тя ми даде няколко свои песни. „Иван Ирина думаше“ е чудесна тракийска песен на Елена Василева-Билнева, „Прочуло се село Брояново“ е от репертоара на големия добруджански певец Иван Георгиев. От родната ми Добруджа е и „У Станкини гости дошли“.


Добрин е роден в Добрич, но е израснал в село Сараджа (днес Росица), откъдето е родът на майка му. Гордее се с факта, че между 1905 и 1907 г. в същото село е учителствал големият български писател Йордан Йовков, който взима оттам истории и характери, а един от известните герои на Йовков е прадядо на Добрин.


Като дете певецът харесва естрадни песни, а първата му истинска среща с народната музика е по време на кинопреглед:

Отидох на кино, преди прожекцията имаше кратък документален филм. Наред с успехите на социалистическото селско стопанство в ТКЗС-та и пр., кинопрегледът показваше кадри от някакво задгранично турне на ДАНПТ „Филип Кутев“. Прозвуча песента „Полегнала е Тудора“. Толкова силно се впечатлих, че реших да започна занимания с народна музика. Бях на 12 г. когато постъпих в студията към „Добруджанския ансамбъл“, в класа на Дарина Енчева. След това се явих на конкурса „Родна стряха“ на БНР. В комисията бяха акад. Николай Кауфман, Мария Кутева (филолог, съпруга на Филип Кутев), която по-късно опознах и много обичах, както и голямата ни народна певица Верка Сидерова. След като ме чу, тя поиска да говори с мен. Каза, че иска да остави на някого песните си и тъй като съм от нейния край, попита дали родителите ми биха ме пуснали в София. Отговорих, че ако не ме пуснат, ще избягам, толкова силно исках да уча при нея. През есента на 1986 г. дойдох в София. Беше проблем да се запиша в училище – не бях жител на столицата. С леля Верка отидохме при тогавашния министър на културата Георги Йорданов и той ми помогна. Описал съм този епизод във втората ми книга, която е под печат в момента, главата се нарича „Благодаря, министър Йорданов“. Така тръгна моят път. През 1991 г. направих първите си записи в БНР. Професионалният ми живот е свързан тясно с вашата медия, записвал съм и за регионалните радиостанции в Стара Загора и Пловдив – песни в обработка на Анастас Наумов, Коста Колев и др. В книгата разказвам и за Верка Сидерова, която 10 години беше част от моя живот и аз от нейния. Тя ме взе от Добруджа и промени живота ми, остави ми песните си. Когато дойдох, ме прие в дома си и беше за мен и майка, и Добруджа, всичко. Изключително образован човек, тя възпита у мен отношение към литературата, към изкуството. Мислех си, че като дойда в София, ще ме учи само да пея и че училището ще е между другото. Първото, което направи, е да ми връчи томовете на Достоевски. Подбираше какво да чета, държеше да следя публицистични предавания, документални филми. Много съм ѝ благодарен! Тя е достолепен човек, който буди възхищение и може да бъде пример за много хора.


След броени дни – на 19 май, в Лимасол е концертът на квартет „Светоглас“, Олга Борисова и Виолета Маринова, посветен на 24 май- Деня на българската просвета и култура. Съорганизатор е българското училище „Паисий Хилендарски“ в кипърската столица с директор Таня Христова. Разбира се, Добрин също е сред участниците в празничната програма.

Никога не съм спирал да пея – у дома, в офиса, навсякъде музиката е с мен. Както и родният ми край. Обичам казаното от голямата ни поетеса Дора Габе: „Който е роден в Добруджа или е живял под звездите ѝ, той е като омагьосан от нея.“








Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Сурва" е сърцето на Перник и Перник е сърцето на "Сурва"

В   близкия до София град Перник отброяват дните и дори часовете до началото на най-пъстрия, най-шумния и най-многолюдния маскараден фестивал на България. Нарича се "Сурва", каквото е названието и на този прастар обичай, запазен в селата и градовете на..

публикувано на 25.01.24 в 12:45

В русенското село Черешово празнуват Дядовден

Единствено в русенското село Черешово в деня след Бабинден по стар стил отбелязват Дядовден. Празникът се отбелязва от 1957 година по идея на двама жители на селото – Дамян Хаджийски и Милчо Стефанов, - за да не се чувстват дядовците онеправдани. Прави..

публикувано на 22.01.24 в 04:50
Снимка: Facebook/ Българските корени

Бабинден в Разлог – град, пазител на традициите

В началото на всяка година в Разлог и околните села от пиринския край започва трескава подготовка за Бабинден. Празникът е посветен на бабите и жените, които помагали при раждането на младите невести. Всяка година той се отбелязва на 21 януари, а в..

публикувано на 19.01.24 в 12:55