Българската енергетика отново е в центъра на вниманието на политическите сили, професионалните среди, медиите и широката общественост. Премиерът Бойко Борисов е против „Зеления пакт“ на ЕС и за запазване на въглищните електроцентрали за максимален срок. Работодателите са против държавната финансова помощ за държавните топлоцентрали, профсъюзите са против исканията на работодателите и защитават на социалните интереси на работниците в тези централи и въглищни мини. Ясно е, че рано или късно въглищни централи ще трябва да бъдат затворени и това ще струва скъпо. Този месец ЕК призова няколко страни, сред които България, Франция и Германия, да представят бързо плановете за намаляване газовете с парников ефект до 2030 г. България е трета в ЕС по производство на вредни емисии на въглероден двуокис и само през 2017 г. е генерирала над 27 милиона тона от парниковите газове заради производството на топлоенергия и битовото отопление.
В началото на февруари премиерът Бойко Борисов призна в Брюксел на среща с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, че „Зелената сделка“ за България е „голям проблем“. По този повод Борисов отбеляза, че „следващите 10 години трябва да се работи много активно. До 10-15 г. трябва да се намерят механизми да се заменят въглищата или такава технология, която да не замърсява околната среда. Това е сложен процес“.
Около 40% от електроенергията в страната се произвеждат от въглищни топлоелектрически централи, като делът им нараства през зимата до 60%. Те, заедно с мините за лигнитни въглища, дават работа на 30 хиляди души от района на „Марица-Изток“ и затварянето им ще предизвика не само енергийна, но и социална криза. Че замърсяват атмосферата с въглеродните си емисии е ясно, въпреки че България е втора в ЕС по спад на въглеродните емисии, които през 2018 г. са намалели с 8.1%.
По повод заплахата от затваряне на тези въглищни централи парламентът прие решение, с което задължи правителството да направи всичко възможно, за да спаси държавната електроцентрала „Марица Изток 2“, която е затънала в дългове от над 800 млн. евро и пред която бъдещето е неясно не само в екологично, но и във финансово отношение. Това решение противоречи на „Зеления пакт“ и не беше одобрено от работодателските организации, които видяха в него неправомерна държавна помощ, заплаха за свободната конкуренция.
Бизнес сдруженията поискаха оставки в ръководствата на Българският енергиен холдинг, ТЕЦ „Марица-изток 2“ и енергийната борса. Електроенергията за индустрията в България е най-скъпа в цяла Европа и предприемачите негодуват, че цените на промишления ток са с 20 до 50% по-високи от тези в страните на европейските им конкуренти. Това се дължи на лошото непазарно управление и корупцията в енергетиката, се казва в декларация на четирите бизнес организации. Синдикатите обаче подкрепиха държавната политика за запазване на ТЕЦ „Марица Изток - 2“ и обвиниха бизнеса в некоректно представяне на цените и фактите в енергетиката. На специална среща вчера на Асоциацията на организациите на работодателите в България с енергийния министър Теменужка Петкова бе постигната договореност за пълна либерализация на пазара на електроенергия в страната и промени в законодателството.
България е на четвърто място в Европейския съюз по дял на производството на електроенергия от въглища от общото производство и пред нея са само Полша, Чехия и Гърция. „Без въглищните централи нашата енергийна система не може да работи нормално и сме заявили пред ЕК, че до 2030 година те са основна базова мощност на страната“, каза министър Петкова и настоя преходът от въглищни централи към екологично по-чисти източници на електроенергия да бъде плавен и да не нарушава енергийната сигурност на страната.
Продължаването на стратегическото сътрудничество между България и САЩ в енергетиката беше във фокуса на разговор между служебния министър на енергетиката Владимир Малинов и помощник-държавния секретар по въпросите на енергийните ресурси на САЩ..
Служебният вицепремиер и финансов министър Людмила Петкова, зам.-председателят на Еврокомисията Валдис Домбровскис и еврокомисарят по икономика Паоло Джентилони подписаха в Люксембург Споразумение за партньорство между Еврокомисията и България за..
"Тойота" финансира изследвания в българския Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии – INSAIT, който е към Софийския университет. Целта на проекта е създаването на нов вид изкуствен интелект, внедрен в робот, включващ..
Линията на бедност в България през 2023 г. е 637,92 лв. Година по-рано показателят е бил 525,92 лв., обяви Националният статистически институт. При..
Двеста милиона лева нов дълг се очаква да бъде набран на 13 май т.г., става ясно от страницата на Българската народна банка. На тази дата е обявен..
Международната рейтингова агенция “Фич Рейтингс” потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута BBB с положителна..